— Видях ги — отвърна тя със стиснати устни. — Дайте благословията си на Томен и той ще сложи край на тези престъпления.
— А как ще го направи? Ще прати по един рицар по пътищата с всеки просещ брат? Ще ни даде хора да пазят септите ни от вълци и лъвове?
„Ще се престоря, че не си споменал за лъвове“.
— Кралството е във война. Негово величество се нуждае от всеки мъж. — Церсей не възнамеряваше да пилее силите на Томен в игри на бавачка на врабци или за да пазят сбръчканите путки на хиляда кисели септи. „Половината от тях сигурно се молят за едно хубаво изнасилване“.
— Вашите врабци имат криваци и брадви. Нека да се защитават сами.
— Законите на крал Мегор забраняват това, както би трябвало да знаете. По негов декрет Вярата остави мечовете си.
— Сега крал е Томен, не Мегор. — Какво я интересуваха декретите на Мегор Жестокия отпреди триста години? „Вместо да отнема мечовете на вярващите, трябвало е да ги използва за своите цели“. Посочи Воина, изправен над своя олтар от червен мрамор. — Какво държи той?
— Меч.
— Забравил ли е как се борави с него?
— Законите на Мегор…
— … може да се отменят. — Задържа ръката си вдигната, изчакваше Върховният септон да клъвне стръвта.
Той не я разочарова.
— Прераждане на Войнстващата вяра… това би било отговорът на тристагодишна молитва, да. Воинът би вдигнал отново сияйния си меч и би прочистил това грешно кралство от всичкото му зло. Ако негово величество позволи да възстановя древните благословени ордени на Меча и Звездата, всеки набожен човек в Седемте кралства ще го признае за истинския и законен владетел.
Това беше сладост за ухото й, но Церсей се постара да не издаде нетърпението си.
— Ваша върховна святост спомена преди малко за опрощаване. В тези трудни времена крал Томен ще е изключително радостен да види как вие бихте опростили дълговете на Короната. Струва ми се, че дължим на Вярата към деветстотин хиляди дракона.
— Деветстотин хиляди шестстотин седемдесет и четири дракона. Злато, което може да нахрани гладните и да възстанови хиляда септи.
— Вие злато ли искате? — попита кралицата. — Или искате да се отменят прашасалите закони на Мегор?
Върховният септон помисли за миг.
— Както желаете. Този дълг ще бъде опростен и крал Томен ще получи благословия. Синовете на Воина ще ме придружат до него, сияйни в славата на Вярата, а моите врабци ще се разпръснат из страната да бранят нищите и слабите, преродени като древните Бедни братя.
Кралицата бавно стана и оглади полите си.
— Ще се разпоредя да се напишат документите и да се скрепят с кралския печат. — Ако Томен изобщо обичаше някое от кралските си задължения, то беше да си играе с печата.
— Седмината да пазят Негово величество. Дано да царува дълго. — Върховният септон сбра длани пред лицето си и вдигна очи към небесата. — И нека треперят лихите!
„Чухте ли това, лорд Станис?“ Церсей не можа да сдържи усмивката си. Дори лорд баща й нямаше да може да се справи толкова добре. С един удар беше отървала Кралски чертог от врабците, осигурила бе благословията за Томен и беше смалила дълга на Короната с почти милион дракона. Сърцето й ликуваше, когато позволи на Върховния септон да я придружи обратно до Залата на светилниците.
Лейди Мериуедър сподели радостта на кралицата, макар изобщо да не беше чувала за Синовете на Воина и Бедните братя.
— Датират отпреди Егон Завоевателя — обясни й Церсей. — Синовете на Воина са били рицарски орден, мъже, отказали се от земите и богатствата си и врекли мечовете си на Негова върховна святост. Бедните братя… те са били по-низши, но далеч по-многобройни. Нещо като просещите братя, само че вместо просешки паници носели брадви. Знакът им бил седемлъчата звезда, червена на бяло поле, затова простолюдието ги нарекло Звездите. Синовете на Воина носели пъстроцветни като дъгата плащове и броня с инкрустирано сребро върху плъстени ризи, а на ефесите на дългите си мечове носели кристали с форма на звезда. Те били Мечовете. Святи мъже, аскети, фанатици, чародеи, убийци на дракони, ловци на демони… какви ли не приказки има за тях. Но всички са единодушни, че са били неумолими в омразата си към всички врагове на Святата вяра.
Лейди Мериуедър разбра моментално.
— Врагове като лорд Станис и неговата червена магьосница?
— Ами да, точно така — отвърна Церсей и се закикоти като момиченце. — Дали да не си отворим бутилка хипокрас и да пием за рвението на Синовете на Воина?