— За рвението на Синовете на Воина и за гениалността на кралицата регент. За Церсей, Първата с това име!
Хипокрасът бе сладък като триумфа на Церсей, а носилката се понесе през града като ладия. Но в подножието на Високия хълм на Егон се натъкнаха на Марджери Тирел и братовчедките й, връщаха се от езда. „Като куче ме дебне, където и да отида“, помисли с яд Церсей, щом очите й се спряха на малката кралица.
Зад Марджери се виеше дълга опашка от придворни, стражи и слуги, много от тях натоварени с кошници свежи цветя. Всяка братовчедка водеше като на синджир по един покорен обожател: дългурестият скуайър Алин Амброуз яздеше с Елинор, за която беше сгоден, сир Талад — със свенливата Ала, едноръкият Марк — с пълничката засмяна Мега. Близнаците Редвин съпровождаха две от другите придворни дами на Марджери, Мередит Крейн и Джана Фосоуей. Всички жени носеха цветя в косите си. Джалабхар Ксхо също се беше лепнал за групата, както и сир Ламберт Търнбъри с кръпката на едното око и чаровният певец с прозвището Синия бард.
„И, разбира се, рицар от Кралската гвардия трябва да придружава малката кралица, и, разбира се, той е Рицарят на цветята“. Сир Лорас блестеше в бялата си, инкрустирана със злато броня. Макар да не смееше вече да учи Томен на оръжия, кралят все пак прекарваше твърде много време в компанията му: всеки ден момчето имаше нещо ново за разказване — какво бил казал и какво бил направил сир Лорас.
Щом двете колони се срещнаха, Марджери ги поздрави и подкара до носилката. Страните й бяха зачервени, кафявите й къдрици падаха волно по раменете и се полюшваха с всеки полъх на вятъра.
— Брахме цветя в Кралския лес — каза им.
„Знам къде си била“, помисли кралицата. Осведомителите й най-старателно я държаха в течение за всяко движение на Марджери. „Какво неуморно момиченце е малката ни кралица“. Рядко изтичаха повече от три дни, без да излезе на езда. Някои дни водеше свитата си по пътя Росби, да събират миди и да ги ядат край морето. Друг път я повеждаше през реката за следобед в лов със соколи. Малката кралица обичаше също така да излизат с лодки, да плават по Черна вода без определена цел. Почувстваше ли се набожна, напускаше замъка да се помоли в Септата на Белор. Посещаваше цяла дузина шивачки из града и градските златари я познаваха добре, дори я знаеха, че навестява понякога рибния пазар при Калната порта, за да разгледа пресния улов. Където й да отидеше, тълпата й се подмазваше, а лейди Марджери правеше всичко, за да разпалва предаността им. Непрекъснато раздаваше подаяния на просяците, изкупуваше горещите банички от количките на хлебари, спираше да поговори с прости търговци.
Ако зависеше от нея, щеше да води и Томен да прави същото. Непрекъснато го канеше да я придружи с кокошките й в малките им приключения и момчето непрекъснато молеше майка си да го пусне. Кралицата бе дала няколко пъти съгласието си, само за да осигури възможност на сир Озни да прекара още няколко часа в компанията на Марджери. „То пък една полза от него!“
— Помниш ли деня, в който сестра ти отплава за Дорн? — питаше Церсей сина си. — Помниш ли виещата тълпа, докато се връщахме в замъка? Камъните, проклятията?
Но кралят беше глух за здравия разум — заради малката си кралица.
— Ако общуваме с простолюдието, те ще ни обикнат повече.
— Тълпата толкова обичаше дебелия Върховен септон, че го разкъса жив, а той беше свят човек — напомняше му тя. Единственото, което постигаше, бяха сръдните му. „Точно както иска Марджери, готова съм да се обзаложа. Всеки ден и по всякакъв начин се мъчи да ми го отнеме“. Джофри щеше да види истината зад лукавата й усмивка и щеше да я постави на място, но Томен беше наивен. „Тя знаеше, че Джоф е твърде силен за нея“, помисли Церсей и си спомни за златната монета, намерена от Кибърн. „За да се надява домът Тирел да управлява, той трябваше да бъде премахнат“. Спомни си, че Марджери и отвратителната й баба крояха да оженят Санса Старк за Уилас, сакатия брат на малката кралица. Лорд Тивин беше предугадил това и ги изпревари, като омъжи Санса за Тирион, но връзката бе налице. „Всички са заплетени в едно — изведнъж осъзна тя. — Тирелите са подкупили тъмничарите да пуснат Тирион на свобода и са го измъкнали да се събере със злата си младоженка. Сега и двамата са живи и здрави в Планински рай, скрити зад стена от рози“.
— Трябваше да дойдете с нас, ваше величество — бърбореше малката заговорничка, докато се изкачваха по склона на Високия хълм на Егон. — Толкова приятно щяхме да си прекараме заедно. Дърветата са се облекли в златно, червено и оранжево, а цветята са разцъфтели навсякъде. И жълъди има много. Опекохме си на връщане.