— Изсвири с рога — заповяда той.
Сир Кенос Кайски смъкна от рамото си Рога на Хенрок и го наду. Докато чакаше от замъка да се отзоват, Джайм хвърли око на знамето, развяло се кафяво и пурпурно над барбикана на братовчеда му. Лансел явно беше събрал в диагонално раздвоения си герб лъва на Ланистър с орача на Дари. Видя в това ръката на чичо си, както и в брачния избор на Лансел. Домът Дари беше властвал над тези земи още откак андалите бяха покорили Първите хора. Сир Кеван несъмнено разбираше, че на сина му ще е по-леко да управлява, ако селяните виждат в него продължение на старата родословна линия, в смисъл че владее тези земи по брачно право, а не по кралски декрет. „Кеван трябваше да е Ръката на Томен. Харис Суифт е гаден блюдолизец и сестра ми е глупачка, ако си мисли друго“.
Портите на замъка бавно се отвориха.
— Братовчед ми няма да намери достатъчно място да настани хиляда души — обърна се Джайм към Силния глиган. — Ще вдигнем лагер под западната стена. Искам да се изкопае ров и да се набият колове. По тези места все още има банди разбойници.
— Трябва да са луди да нападнат сила като нашата.
— Луди или прегладнели. — Докато не научеше повече за тези разбойници и силата им, Джайм нямаше намерение да рискува. — Ров и колове — повтори той, преди да сръга с шпорите Чест към портата. Сир Дермът яздеше до него с щандарта с кралския елен и лъва, а сир Хюго Ванс с белия щандарт на Кралската гвардия. Джайм бе възложил на Ронет Червения задачата да отведе Уилис Мандърли в Девиче езеро, за да не му се налага да се грижи за него повече.
Пия яздеше със скуайърите на Джайм, на коня, който й беше намерил Пек.
— Този замък е като играчка — чу я да казва. „Не познаваше друг дом освен Харънхъл. Всеки замък в кралството ще й изглежда малък, освен Скалата“.
Джосмин Пекълтън й обясняваше същото.
— Не бива да съдиш по Харънхъл. Черния Харън го е строил прекалено голям.
Пия го слушаше сериозна като момиченце, поучавано от септата си. „Тя си е точно това, момиченце в женско тяло, наранено и уплашено“. Пек обаче се привързваше към нея. Джайм подозираше, че момчето още не е познало жена, а Пия си беше достатъчно хубава, стига да си държи устата затворена. „Нищо лошо няма, ако легне с нея. Стига тя да поиска“.
Един от мъжете на Планината бе посегнал да я изнасили в Харънхъл и изглеждаше искрено объркан, когато Джайм заповяда на Илин Пейн да му отсече главата.
— Имах я и преди, сто пъти — повтаряше нещастникът, докато го смъкваха на колене. — Сто пъти, милорд. Всички й се изредихме. — Когато сир Илин показа главата му на Пия, тя се усмихна през избитите си зъби.
По време на боевете Дари беше сменял на няколко пъти страната и замъкът бе подпален веднъж и оплячкосан два пъти, но Лансел явно не пестеше време за възстановителните работи. Крилата на портата бяха нови, грубо одялани дървени талпи, подсилени с железни пъпки. На мястото на изгорялата конюшня вдигаха нова. Стъпалата към цитаделата бяха подменени, както и кепенците на много прозорци. Черното по каменните зидове показваше къде са близали пламъците, но времето и дъждовете щяха да го заличат.
По бойниците обикаляха стрелци с арбалети, някои в пурпурни плащове и шлемове с лъвската грива, други — в синьото и сивото на дома Фрей. Когато Джайм подкара в лек тръс през двора, под краката на Чест се разхвърчаха пилци, заблеяха овци и го зяпнаха навъсени селяци. „Въоръжени селяци“, не пропусна да отбележи той. Някои държаха коси, други — криваци, трети — остро наточени мотики. Мяркаха се и брадви тук-там, а забеляза и неколцина брадати мъже с червени седемлъчи звезди, пришити на опърпаните мръсни ризи. „Още проклети врабци. Откъде дойдоха всички те?“
От чичо му Кеван нямаше и помен. Нито от Лансел. Само един майстер се появи да го поздрави, сивото расо плющеше около мършавите му крака.
— Лорд-командир, за Дари е висока чест тази… неочаквана визита. Трябва да ни простите, че не сме се подготвили. Бяхме разбрали, че сте тръгнали за Речен пад.
— Дари беше на пътя ми — излъга Джайм. „Речен пад ще почака“. А ако случайно обсадата се окажеше приключила, преди да стигне до замъка, щеше да си спести необходимостта да вдигне оръжие срещу дома Тарли.
Слезе и подхвърли юздите на Чест на едно конярче.
— Ще намеря ли чичо си тук? — Нямаше нужда да уточнява името. Сир Кеван беше единственият му жив чичо, последният оцелял син на Титос Ланистър.