— Не, милорд. Сир Кеван ни остави след сватбата. — Майстерът подръпна металната верига на шията си, сякаш изведнъж му беше станала много тясна. — Знам, че лорд Лансел ще се радва да се види с вас… и всичките ви доблестни рицари. Макар че трябва с болка да ви призная, Дари не може да изхрани толкова.
— Носим си провизии. А вие сте?
— Майстер Отомор, ако благоволи милорд. Лейди Амерей искаше да ви посрещне лично, но се грижи за подготовката на пира във ваша чест. Надява се, че ще ни зачетете с присъствието си тази вечер, с вашите главни рицари и командири.
— Топла храна ще е добре дошла. Дните бяха студени и мокри. — Джайм огледа брадатите лица на врабците из двора. „Твърде много са. И твърде много Фрей също така“. — Къде ще намеря Хардстоун?
— Получихме съобщение за разбойници отвъд Тризъбеца. Сир Харвин взе със себе си петима рицари и двайсет стрелци и отиде да се разправя с тях.
— А лорд Лансел?
— Усамотил се е в молитвите си. Заповядал ни е по никакъв повод да не го безпокоим, докато се моли.
„Двамата със сир Бонифер ще си допаднат“.
— Добре. — Щеше да има достатъчно време да поговори с братовчед си по-късно. — Покажете ми стаите и поръчайте да донесат вана.
— Ако не възразявате, настанили сме ви в Цитаделата на Орача. Ще ви заведа.
— Знам пътя. — Джайм познаваше замъка. Двамата с Церсей бяха гостували тук два пъти, веднъж на път за Зимен хребет с Робърт и отново — на връщане за Кралски чертог. Макар и малък като за замък, беше все пак по-голям от хан, с добър ловен терен покрай реката. Робърт винаги с огромно удоволствие се възползваше от гостоприемството на поданиците си.
Цитаделата си беше точно както я помнеше.
— Стените още са голи — отбеляза Джайм, докато майстерът го водеше през галериите.
— Лорд Лансел се надява някой ден да ги покрие с гоблени — отвърна Отомор. — Сцени на благочестие и свята набожност.
„Благочестие и набожност“. Нищо не му оставаше, освен да се изсмее. Стените бяха пак така голи и при първото му гостуване. Тирион бе посочил квадратите по-тъмен камък, където бяха висели гоблени. Сир Реймън можеше да ги е свалил, но не можеше да свали следите, които бяха оставили. По-късно Дяволчето беше бутнал шепа сребърни елени на един от слугите на Дари за ключа на мазето, където бяха скрити липсващите гоблени. Показа ги на Джайм, ухилен на светлината на свещта: тъкани портрети на всички крале Таргариен, от първия Егон до втория Енис.
— Ако кажа на Робърт, току-виж направил мен лорд на Дари — каза с кикот джуджето.
Майстер Отомор го отведе на най-горния етаж на цитаделата.
— Вярвам, че тук ще ви е удобно, сир. Има и нужник, щом естеството позове. Вътрешният ви прозорец е с изглед към гората на боговете. Спалнята е съседна на нейно благородие, с килиите на слугите помежду им.
— Това са покоите на самия лорд Дари.
— Да, милорд.
— Братовчед ми е много мил. Нямах намерение да лишавам Лансел от собствената му спалня.
— Лорд Лансел преспива в септата.
„Преспива с Майката и Девата, след като си има топла жена само през една врата?“ Джайм не знаеше да се засмее ли, да заплаче ли. „Може би се моли курът му да се втвърди“. В Кралски чертог се носеше клюка, че раните на Лансел са го направили неспособен като мъж. „Все пак би трябвало да има достатъчно разум поне да опитва“. Властта на братовчед му над новите земи нямаше да е сигурна, докато не направеше син на жена си. Джайм започна да съжалява, че е дошъл. Благодари на Отомор, напомни му за банята и поръча да му пратят Пек.
Спалнята на лорда беше променена след последното му гостуване, но не към по-добро. Вместо някогашния хубав мирски килим подът беше застлан с груби сплъстени черги, а всички мебели бяха нови и грубо издялани. Ложето на сир Реймън Дари можеше да побере шест души и беше с кафяви кадифени завеси и стълбове от дъб, резбовани на лози и листа. Постелята на Лансел беше груб степан сламеник, постлан под прозореца, където първият слънчев лъч със сигурност щеше да го събуди. Старото легло навярно беше изгорено или потрошено, или откраднато, но все пак…
Щом донесоха коритото, Лю събу ботушите на Джайм и му помогна да свали златната си ръка. Пек и Гарет донесоха вода, а Пия му намери чисто облекло, в което да отиде на вечеря. Момичето го погледна свенливо, докато смъкваше жакета. Джайм изпита неудобство, щом очите му се спряха на извивката на бедрото и на гърдите й под грубата кафява рокля. Неволно през ума му минаха нещата, които Пия му беше шепнала в Харънхъл, когато Кибърн я беше пратил да стопли ложето му. „Понякога, когато съм с някой мъж, затварям очи и си представям, че вие сте върху мен“, точно така бе казала.