— Всяка нощ си правя постеля под различен олтар и Седмината ми пращат видения.
Белор Блажения някога също беше имал видения. „Особено когато е постил“.
— От колко време не си ял?
— Вярата ми дава всичката храна, от която се нуждая.
— Вярата е като каша. Мляко и мед е по-добре.
— Сънувах, че ще дойдеш. Сънувах, че знаеш какво съм сторил. Как съгреших. Ти ме уби заради това.
— По-скоро сам ще се убиеш с този пост. Белор Блажения не се ли е докарал до гроба с постенето си?
— „Седемлъчата звезда“ казва, че животът ни е като пламъче на свещ. Всеки блуждаещ полъх на вятъра може да го угаси. В този свят смъртта никога не е далече и седем ада чакат грешниците, неразкаяли се за греховете си. Моли се с мен, Джайм.
— Ако го направя, ще изядеш ли паница каша? — Братовчед му не отговори и Джайм въздъхна. — Би трябвало да спиш с жена си, а не с Девата. Трябва ти син с кръв на Дари, ако искаш да запазиш този замък.
— Купчина стари камъни. Никога не съм молил за него. Не съм го искал. Исках само… — Лансел сви рамене. — Седмината да ме спасят дано, колко исках да съм тебе.
Джайм се засмя насила.
— По-добре да си мене, отколкото Блажения Белор. Дари има нужда от лъв, братовчеде. Както и малката ти Фрей. Тя се подмокря между краката всеки път, щом се спомене за Хардстоун. Ако не е спала още с него, скоро ще го направи.
— Ако го обича, желая им радост един с друг.
— Един лъв не бива да носи рога. Ти я взе за жена.
— Изрекох някакви си думи и й дадох червеното наметало, но само за да угодя на баща ми. Бракът изисква консумиране. Крал Белор е бил принуден да се венчае за сестра си Даена, но не са живели като мъж и жена и той я отхвърлил веднага щом взел короната.
— За кралството щеше да е по-добре, ако беше затворил очи и я беше наебал. Достатъчно история знам, за да го разбера. Все едно, ти едва ли ще минеш за Белор Блажения.
— Няма — призна Лансел. — Той е бил рядък дух, чист, храбър и невинен, недокоснат от злините на света. Аз съм грешник, много и много имам да изкупвам.
Джайм сложи ръка на рамото му.
— Какво знаеш ти за греха, брат’чед? Аз убих своя крал.
— Храбрият мъж убива с меч, страхливецът — с вино. И двамата сме кралеубийци, сир.
— Робърт не беше истински крал. Някои дори биха казали, че еленът е естествена плячка за лъва. — Джайм усети костите под кожата на братовчед си… и още нещо. Носеше козинява риза под туниката. — Какво друго си сторил, че да е нужно толкова изкупление? Кажи ми.
Братовчед му наведе глава, по страните му потекоха сълзи. Тези сълзи бяха отговорът, който търсеше Джайм.
— Убил си краля… а после си нашибал кралицата.
— Изобщо не…
— … не си лягал с милата ми сестричка? — „Кажи го! Кажи го!“
— Не излях семето си в… в нейната…
— … путка? — предложи Джайм.
— … утроба — довърши с неохота Лансел. — Не е измяна, ако не свършиш вътре. Предложих й утеха, след като кралят умря. Ти беше пленник, баща ти беше на бойното поле, а брат ви… тя се боеше от него, и с пълно право. Заради него я излъстих.
— Нима? — „Лансел и сир Озмунд, и кой още? Частта за Лунното момче само подигравка ли беше?“ — Принуди ли я?
— Не! Аз я обичах. Исках да я защитя.
„Искал си да си мене“. Призрачните пръсти го засърбяха. В деня, в който сестра му бе дошла в Кулата на Белия меч да го помоли да отхвърли клетвите си, се беше изсмяла, след като й отказа, и се похвали, че го е лъгала хиляда пъти. Джайм го беше приел за непохватен опит да го нарани, както я беше наранил той. „Може да е било единствената истина, която ми е казвала“.
— Не мисли лошо за кралицата — замоли го Лансел. — Всяка плът е слаба, Джайм. Нашият грях не причини никаква вреда. Никакво… копеле.
— Мда. Копелетата рядко се пръкват върху корема. — Зачуди се какво ли щеше да каже братовчед му, ако признаеше собствените си грехове, трите измени, които Церсей бе нарекла Джофри, Томен и Мирцела.
— Бях се ядосал на Нейно величество след битката, но Върховният септон каза, че трябва да й простя.
— Признал си греховете си на Негова върховна святост, нали?
— Той се моли за мен, когато бях ранен. Беше добър човек. „Сега е мъртъв“. Имаше ли представа братовчед му какъв плод бяха родили думите му?
— Лансел, ти си един проклет глупак.