— Железните не са дръзвали да нападат Предела, откакто Дагон Грейджой седеше на Престола от Морски камък — заяви тя. — Защо ще го правят сега? Какво им е вдъхнало кураж?
— Новият им крал. — Кибърн стоеше с ръце, скрити в ръкавите. — Братът на лорд Бейлон. Наричат го Вранско око.
— Враните пируват с плът на мъртви и умиращи — заговори Великият майстер Пицел. — Не налитат на прави и здрави животни. Лорд Юрон ще се натъпче със злато и плячка, да, но щом тръгнем срещу него, ще се върне веднага на Пайк, както бягаше лорд Дагон навремето.
— Грешите — каза Марджери Тирел. — Грабителите не идват с такава сила. Хиляда кораба! Лорд Хюет и лорд Честър са убити, както и синът и наследникът на лорд Сери. Сери е избягал за Планински рай с няколкото кораба, които са му останали, а лорд Грим е пленник в собствения си замък. Според Уилас Железният крал е издигнал на тяхно място четирима свои лордове.
„Уилас — помисли Церсей. — Сакатият. Той е виновен за това. Онзи тъпак Мейс Тирел остави защитата на Предела в ръцете на един нещастен слабак“.
— Пътят от Железните острови до Щитовете е дълъг — изтъкна тя. — Как е възможно хиляда кораба да стигнат чак до там, без да ги видят?
— Уилас е убеден, че не е било каботажно плаване — каза Марджери. — Пътували са далече от брега, излезли са чак в Морето на залеза и после са завили от запад.
„По-скоро сакатият не е поставил хора на наблюдателните кули и сега се страхува, че ще разберем. Малката кралица търси извинения за брат си“. Устата на Церсей беше пресъхнала. „Имам нужда от чаша арборско златно“. Ако на железните им хрумнеше след това да завземат и Арбор, цялото кралство скоро щеше да ожаднее.
— Станис може да е замесен в това. Бейлон Грейджой предложи съюз на милорд баща ми. Навярно неговият син е предложил на Станис.
Пицел се намръщи.
— Какво би спечелил лорд Станис от…
— Още една опора. И плячка също. На Станис му трябва злато, за да плати на наемниците си. С набезите си в Запада се надява да ни отвлече от Драконов камък и Бурен край.
Владетелят на Весело време кимна.
— Отклоняващ удар. Станис е по-хитър, отколкото си мислехме. Ваше величество много умно прозряхте замисъла му.
— Лорд Станис се стреми да спечели северняците за каузата си — възрази Пицел. — Ако се сприятели с железнородените, не може да се надява…
— Северняците няма да го приемат — заяви Церсей, учудена как един толкова учен мъж може да е толкова глупав. — Лорд Мандърли отсече главата на луковия рицар, това го знаем от Фрей, а половин дузина други северни лордове са минали на страната на лорд Болтън. Врагът на моя враг е мой приятел. Към кого може да се обърне Станис освен към железните и диваците, враговете на Севера? Но ако си мисли, че ще вляза в този капан, значи е по-голям глупак и от тебе. — Обърна се отново към малката кралица. — Щитовите острови принадлежат на Предела. Грим, Сери и останалите са васали на Планински рай. Планински рай трябва да отвърне на това.
— Планински рай ще отвърне — увери ги Марджери. — Уилас е известил Лейтън Хайтауър в Староград, за да се погрижи за отбраната си. Гарлан събира хората си да си върне островите. Но за жалост най-добрата част от силата ни е с милорд баща ми. Трябва да го известим при Бурен край. Веднага.
— И да вдигне обсадата? — Церсей нямаше да търпи наглостта на Марджери. „На мене ще казва веднага. Да не би да ме взима за прислужницата си?“ — Не се съмнявам, че лорд Станис би останал доволен от това. Вие слушате ли, милейди? Ако успее да отвлече погледа ни от Драконов камък и Бурен край към тези камънаци…
— Камънаци? — ахна Марджери. — Ваше величество казахте камънаци?
Рицарят на цветята сложи ръка на рамото на сестра си.
— Ако ваше величество благоволи, от тези камънаци железните заплашват Староград и Арбор. От укрепленията на Щитовете нападателите могат да продължат нагоре по Мандър до самото ядро на Предела, както са го правили в старо време. С достатъчно хора могат дори да заплашат Планински рай.
— Нима? — възкликна кралицата, самата невинност. — Ами щом е така, нека храбрите ви братя да ги изкоренят от камънаците, и то бързо.