Тук — повече отвсякъде. В тази стая витаеше мраз, а и нещастният й царствен съпруг бе издъхнал под този балдахин. „Робърт Баратеон, Първият с това име, дано никога да няма втори. Мрачно, вечно пияно и грубо същество. В ада да плаче дано“. Таена топлеше леглото не по-зле от Робърт и никога не се опитваше да разтвори краката на Церсей. Напоследък споделяше ложето на кралицата по-често, отколкото това на лорд Мериуедър. Ортън като че ли нямаше нищо против… а и да имаше, беше достатъчно благоразумен да не го казва.
— Разтревожих се, когато се събудих и видях, че ви няма — промърмори лейди Мериуедър, подпря гръб на възглавниците и вдигна омачканите завивки около кръста си. — Нещо не е наред ли?
— Напротив — отвърна Церсей. — Всичко е наред. Утре сир Лорас ще отплава за Драконов камък, за да спечели замъка, да освободи флота на Редвин и да докаже мъжеството си на всички нас. — Разказа на мирската жена всичко, което се беше случило под неспокойната сянка на Железния трон. — Без своя доблестен брат малката ни кралица все едно, че е гола. Има си своята охрана, несъмнено, но аз разкарвам капитана им тук-там из замъка. Бъбрив старец с катерица на палтото. Катериците бягат от лъвове. Няма да намери кураж да се опълчи на Железния трон.
— Марджери има и други мечове около себе си — предупреди лейди Мериуедър. — Създала си е приятели из двора, а освен това с братовчедките си всички си имат обожатели.
— Няколкото ухажори не ме притесняват — каза Церсей. — Армията обаче е при Бурен край…
— Какво смятате да направите, ваше величество?
— Защо питаш? — Въпросът прозвуча прекалено директно за вкуса на Церсей. — Надявам се, че не мислиш да споделяш небрежните ми разсъждения с горката ни малка кралица?
— Никога. Не съм онова момиче Сенел.
Церсей не обичаше да мисли за Сенел. „Отплати се за добротата ми с измяна“. Санса Старк беше сторила същото. Както и Мелара Хедърспун, и дебелата Джейн Фарман, когато трите бяха момичета. „Изобщо нямаше да вляза в онази шатра, ако не бяха те. Изобщо нямаше да позволя на Маги Жабата да вкуси бъдещето ми в капка кръв“.
— Много ще се натъжа, ако предадеш доверието ми, Таена. Няма да имам друг избор, освен да те дам на лорд Кибърн, но знам, че ще плача.
— Никога няма да ви дам повод за плач, ваше величество. Ако го сторя, само кажете и сама ще се предам на Кибърн. Искам само да съм близо до вас. Да ви служа, както пожелаете.
— И каква награда очакваш за тази служба?
— Нищо. Ще съм щастлива, ако мога да ви задоволя. — Таена се превъртя на хълбок, маслинената й кожа лъсна на светлината на свещта. Гърдите й бяха по-едри от тези на кралицата и увенчани с големи зърна, тъмни като рог. „По-млада е от мен. Гърдите й не са започнали да увисват“. Церсей се зачуди какво ли ще е, ако целуне друга жена. Не лекичко по бузата, обичайната вежливост сред благородните дами, а истинска целувка, в устата. Устните на Таена бяха много пълни. Зачуди се какво ли ще е да засмуче гърдите й, да накара жената от Мир да легне на гръб, да разтвори краката й и да я използва, както би я използвал мъж, както Робърт използваше нея, когато го хванеше пиянството, а тя не можеше да го облекчи с ръка или с уста.
Тези нощи бяха най-тежките — когато лежеше безпомощна под него, докато той си взима удоволствието, вмирисан на вино и грухтящ като глиган. Обикновено се смъкваше от нея и заспиваше веднага щом свърши, и захъркваше, преди семето му да е засъхнало по бедрата й. Винаги след това я болеше, беше ожулена между краката и гърдите й боляха от мачкането. Единствения път, когато я накара да се подмокри, бе в брачната им нощ.
В началото на брака им Робърт си беше съвсем привлекателен мъж, висок, силен и здрав, но космите му бяха гъсти и твърди и я драскаха. „От Тризъбеца се върна друг мъж“, мислеше си понякога кралицата, докато я ореше. През първите няколко години, когато й се качеше, тя затваряше очи и си представяше, че е Регар. Не можеше да си представи, че е Джайм — беше твърде различен, непознат. Дори миризмата му не беше както трябва.
За Робърт тези нощи все едно изобщо не се бяха случвали. На заранта не помнеше нищо или поне се опитваше да я убеди в това. Веднъж, в първата година на брака им, Церсей на другия ден изрази недоволството си.