Върна се в спалнята си със замаяна глава. Спеше й се. „Твърде много вино и твърде малко сън“. Не всяка нощ се беше будила два пъти с толкова отчайващи вести. „Поне мога да се будя. Робърт щеше да е твърде пиян, за да стане, за управляване да не говорим. Щеше да остави на Джон Арин да се оправя с всичко това“. Радваше я мисълта, че от нея става по-добър владетел от Робърт.
Небето вече започваше да изсветлява. Церсей седна на леглото до лейди Мериуедър, заслушана в тихия й дъх и загледана в повдигащите й се и спадащи гърди. „Дали сънува за Мир? Или за онзи неин любовник с белега, опасния тъмнокож мъж, комуто не можеш да откажеш?“ Повече от сигурна беше, че не сънува лорд Ортън.
Обгърна с шепа гърдата й. Леко отначало, само докосване, усети топлината под дланта си, кожата, гладка като сатен. Стисна нежно, палецът й леко пробяга по голямото тъмно зърно, напред и назад, и напред и назад. Усети, че се втвърдява. Таена отвори очи.
— Приятно ли ти е?
— Да — промълви лейди Мериуедър.
— А така? — Церсей щипна зърното, дръпна силно. Жената от Мир изохка.
— Боли!
— От виното е. Изпих една гарафа на вечеря и още една с вдовицата Стоукуорт. Трябваше да пия с нея, за да я успокоя. — Стисна и другото зърно на Таена и го дръпна. Тя изохка. — Аз съм кралицата. Смятам да консумирам правата си.
— Правете каквото пожелаете. — Косата на Таена бе черна като на Робърт, космите между краката й също, и когато Церсей я погали там, откри, че са мокри и лепкави, докато на Робърт бяха твърди и сухи. — Моля — простена жената от Мир, — не спирайте. Правете с мен каквото пожелаете. Ваша съм.
Но не беше добре. Не можеше да го усети, онова, което Робърт бе усещал в нощите, когато я взимаше. Нямаше наслада в това, не и за нея. Беше за Таена, да. Зърната й бяха два черни диаманта, бедрата й — хлъзгави, влажни и горещи. „Робърт щеше да те люби цял час“. Кралицата хлъзна един пръст в това мирско блато, после още един, задвижи ги навътре и навън. „Но изригнеше ли в теб, щеше да му е трудно да си спомни името ти“.
Искаше да види дали ще е толкова лесно с жена, както беше винаги с Робърт. „Десет хиляди твои деца загинаха в шепата ми, ваша милост — помисли, докато плъзгаше трети пръст в Таена. — Докато хъркаше, облизвах синовете ти от лицето и пръстите си един по един, всичките онези бледи лепкави принцове. Искахте правата си, милорд, но аз изяждах наследниците ви“. Таена потръпна. Простена някакви думи на чужда реч, после отново потръпна, изви се в дъга и изкрещя. „Като прободена“. За миг Церсей си представи, че пръстите й са глигански бивни, че разкъсват жената от Мир от слабините до гърлото.
И пак не беше добре.
Никога не беше добре с друг, освен с Джайм.
Когато издърпа ръката си, Таена я хвана и зацелува пръстите й.
— Сладка моя кралице, как да ви доставя наслада? — Плъзна ръка по бедрата на Церсей и я погали. — Кажете ми какво искате от мен, любов моя.
— Остави ме.
Церсей й обърна гръб и дръпна завивките да се покрие, разтреперана. Съмваше се. Скоро щеше да дойде утрото и всичко това — да се забрави.
Изобщо не се беше случило.
Джайм
Дрезгав тръбен ек проряза стихналия синкав вечерен сумрак. Джосмин Пекълдън мигом скочи на крака и грабна оръжейния колан на господаря си.
„Добър инстинкт има момчето“.
— Разбойниците не известяват идването си с тръби — каза му Джайм. — Мечът няма да ми трябва. Това трябва да е братовчед ми, Гарантът на Запада.
Когато излезе от шатрата, ездачите вече слизаха от конете — шепа рицари и четиридесетина конни стрелци и ратници.
— Джайм — ревна косматият Давен Ланистър; беше с позлатена ризница и наметало от лисича кожа. — Толкова измършавял и целият в бяло! И брадат!
— Това ли? Жалка четина пред тази твоя грива, братовчед. — Рошавата брада и рунтавите мустаци на сир Давен се сливаха с бакенбарди, гъсти като жив плет, а те — с буйната жълта растителност по главата, сплъстена от шлема, който тъкмо сваляше. Помежду всичко това се показваше месест нос и две живи очи с цвета на лешник. — Да не би някой разбойник да ти е откраднал бръснача?
— Заклех се да не дам да ми резнат косата, докато не отмъстя за баща си. — Давен Ланистър говореше някак овчедушно за мъж с толкова лъвски вид. — Само че Младия вълк пръв се добра до Карстарк. Лиши ме от възмездието. — Подаде шлема си на един скуайър и прокара пръсти през сплъстената от шлема коса. — Малко повече коса не е зле. Нощите захладняват и малко шума пази топло на лицето. Да, и леля Джена нали все казваше, че брадичката ми била като тухла. — Стисна Джайм за раменете. — Уплаших се за теб след Шепнещия лес. Чух, че вълчището на Старките ти е разпрало гърлото.