— Ля ли горчиви сълзи за мен, братовчед?
— Половината Ланиспорт скърбя. Женската половина. — Очите на сир Давен се спряха на чукана на Джайм. — Значи е вярно. Кучите синове са ти взели десницата.
— Имам си нова. От злато. Голяма работа е да си еднорък. Пия по-малко от страх да не разлея и рядко се чеша по задника в изискано общество.
— Е, да. Ще взема и аз да си я махна моята. — Братовчед му се засмя. — Кейтлин Старк ли ти я взе?
— Варго Хоут. — „Откъде ли се пръкват тези приказки?“
— Кохориканеца? — Сир Давен се изплю. — Това за него и цялата му Храбра дружина. Казах на баща ти да ида да пооскубя фуража, но ми отказа. Някои работи били за лъвове, а събирането на фураж било за кози и кучета.
Думи на самия Тивин, не се съмняваше Джайм; само дето не чу гласа на баща си.
— Да влезем, братовчед. Трябва да поговорим.
Гарет беше запалил мангалите и нажежените въглени изпълваха шатрата с ръждивочервена топлина. Сир Давен смъкна наметалото и го подхвърли на Малкия Лю.
— На Пайпър ли си момче? — изръмжа гостът. — Дребосък ми изглеждаш.
— Люис Пайпър съм, ваше благородие.
— Веднъж скъсах от бой брат ти в едно меле. Тоя завързак се обиди, като го попитах голата женска на щита му да не е сестра му.
— Тя е гербът на дома ни. Нямаме сестра, милорд.
— Колко жалко. Хубави цици има щитът ви. Що за мъж се крие зад гола жена, впрочем? Докато бухах щита на брат ти, се чувствах неудобно като кавалер.
— Хайде стига — засмя се Джайм. — Остави го на мира. — Пия им загряваше вино с подправки, бъркаше котлето с лъжица. — Трябва да знам какво мога да очаквам в Речен пад.
Братовчед му сви рамене.
— Обсадата се протака. Черната риба си клечи в замъка, ние клечим отвън. Адски досадно, ако искаш истината. — Сир Давен се настани в едно от походните столчета. — Тъли трябваше някой излаз да направи, да ни напомни, че сме във война. Да беше така любезен и няколко Фрей да поизколи. Риман например, като за начало. Този почти не изтрезнява. А, и Едвин. Не е толкова задръстен като баща си, но ще се пръсне от омраза като цирей, пълен с гной. А и нашият сир Емон… не, лорд Емон, Седмината да ни спасят дано, не бива да забравяме новата му титла… нашият лорд на Речен пад нищо не прави, освен да ми обяснява как да ръководя обсадата. Иска да си вземе замъка, без да го повредим, нали вече е владетелското му седалище.
— Това вино стопли ли се вече? — попита Джайм Пия.
— Да, милорд. — Момичето покри устата си с ръка, щом заговори. Пек им поднесе виното на златен поднос. Сир Давен смъкна ръкавиците си и си взе чаша.
— Благодаря, момче. А ти кой си?
— Джосмин Пекълдън, ваше благородие.
— Пек беше герой на Черна вода — каза Джайм. — Уби двама рицари и плени други двама.
— Явно си по-опасен, отколкото изглеждаш, младеж. Това брада ли е, или си забравил да си измиеш лицето? Жената на Станис Баратеон има по-дебел мустак от твоя. На колко си години?
— Петнайсет, сир.
Сир Давен изсумтя.
— Знаеш ли кое им е най-хубавото на героите, Джайм? Всички умират млади и оставят повече жени за нас, другите. — Подхвърли празната чаша на скуайъра. — Напълни ми я пак догоре и ще те нарека и аз герой. Ожаднял съм.
Джайм вдигна своята с лявата ръка и отпи глътка. Топлината се плъзна в гърдите му.
— Спомена за Фрей, дето искаш да умрат. Риман, Едвин, Емон…
— И Уолдър Реките — отвърна Давен. — Кучият му син. Мрази това, че е копеле, и мрази всички, които не са. Сир Первин изглежда свестен обаче, него може и да пощадим. Жените също. Чувам, че ще ме женят за някоя от тях. Баща ти можеше поне да се посъветва с мен за този брак, между другото. Моят баща нещо се договаряше с Пакстър Редвин преди Волски брод, знаеш ли? Редвин има дъщеря с хубава зестра…
— Дезмера ли? — Джайм се изсмя. — Да не би да ти харесват лунички?
— Е, ако трябва да избирам между Фрей и лунички… половината котило на лорд Фрей приличат на белки.