— Няма нужда да безпокоим нейно величество с тази глупост — изсумтя лейди Джена. — Ем, защо не излезеш да подишаш малко въздух?
— Да подишам?
— Или да се изпикаеш едно хубаво, ако предпочиташ. Двамата с племенника ми трябва да обсъдим някои семейни работи.
Лорд Емон се изчерви.
— Добре, навън е топло. Ще изчакам отвън, милейди. Сир. — Негово благородие си нави пергамента, поклони се вдървено на Джайм и се изниза от шатрата.
Трудно беше човек да не изпита презрение към Емон Фрей. Беше пристигнал на четиринадесетата си година в замъка на Кастърли, за да се ожени за седемгодишна лъвица. Тирион често подхвърляше, че лорд Тивин му е дал нервен стомах за сватбен дар. „Джена също имаше пръст в това“. Джайм помнеше не един пир, в който Емон чоплеше намусено храната си, докато жена му си правеше непристойни шеги с всеки рицар, който седеше до нея, и разговорът им се накъсваше от буен смях. „Даде на Фрей четири сина, разбира се. Тя поне казва, че са негови“. Никой в Скалата на Кастърли нямаше кураж да намекне, че не е така. Най-малко сир Емон.
Щом Емон излезе, лейди жена му завъртя очи.
— Мъжът ми господар! Какво си мислеше баща ти — да го прави лорд на Речен пад?
— Предполагам, че е мислел за синовете ви.
— И аз мисля за тях. От Ем ще излезе жалък лорд. Тай може да е по-добре, ако има ум в главата да се учи от майка си, не от баща си. — Завъртя очи из шатрата. — Намира ли ти се вино?
Джайм намери бутилка и й наля, с лявата ръка.
— Защо сте тук, милейди? Трябваше да си останете в Скалата на Кастърли, докато свърши боят.
— Ем само като чу, че е лорд, трябваше веднага да дойде да си вземе замъка. — Лейди Джена отпи и изтри уста с ръкава си. — Баща ти трябваше да ни даде Дари. Клеос се ожени за една от дъщерите на орача, ако помниш. Скърбящата му вдовица е гневна, че синовете й няма да получат земите на лорд баща й. Ами Портата е Дари само по майчина линия. Снаха ми Джейн й е леля, сестра на лейди Мария.
— По-малката сестра — напомни й Джайм. — А Тай ще получи Речен пад, по-голяма награда от Дари.
— Отровна награда. Домът Дари е свършил по мъжка линия, Домът Тъли не е. Онзи тъпак сир Риман слага клуп на шията на Едмур, но няма да го обеси. А на Рослин Фрей пъстърва й расте в корема. Внуците ми няма да са в безопасност в Речен пад, докато има и един жив наследник на Тъли.
Джайм знаеше, че е права.
— Но ако Рослин роди момиче…
— … може да се ожени за Тай, стига старият лорд Уолдър да се съгласи. Да, мислила съм за това. Но едно момче е също толкова възможно и малката му пишка може да обърка нещата. А ако сир Бриндън преживее обсадата, може да е склонен да си иска Речен пад… или в името на младия Робърт Арин.
Джайм помнеше малкия Робърт от Кралски чертог — на четири години още сучеше от гърдата на майка си.
— Арин няма да доживее да остави потомство. А и защо на владетеля на Орлово гнездо ще му трябва Речен пад?
— Защо на човек с гърне злато му трябва още едно? Хората са алчни. Тивин трябваше да даде Речен пад на Кеван, а Дари — на Ем. Щях да му го кажа, ако си беше направил труда да ме попита, но кога баща ти се е съветвал с някой друг, освен с Кеван? — Въздъхна дълбоко. — Не виня Кеван за това, че иска по-безопасно място за сина си, забележи. Познавам го достатъчно добре.
— Какво иска Кеван и какво иска Лансел, изглежда, са различни неща. — Разказа й за решението на Лансел да се откаже от жена, земи и титла, за да се бие за Святата вяра. — Ако още искате Дари, напишете на Церсей и си изложете каузата.
Лейди Джена махна пренебрежително с чашата в ръка.
— Не, този кон избяга от двора. Ем си е набил в острата глава, че ще управлява Речните земи. А Лансел… мисля, че това трябваше да го видим отдалече. Живот в бран на Върховния септон не е много по-различен от живот, отдаден на краля, в края на краищата. Боя се, че Кеван ще е бесен. Толкова бесен, колкото беше Тивин, когато на теб ти се завъртя в главата да облечеш бялото. Кеван поне си има Мартин за наследник. Може да го ожени за Ами Портата на мястото на Лансел. Седемте да ни спасят дано. — Леля му отрони въздишка. — Като стана дума за Седемте, защо Церсей разрешава Вярата отново да се въоръжи?
Джайм сви рамене.
— Сигурен съм, че си има причини.
— Причини? — Лейди Джена изруга грубо. — Дано само да са основателни причините й. Мечовете и Звездите притесняваха дори Таргариените. Завоевателя дори е стъпвал на пръсти с Вярата, за да не му се опълчат. А когато Егон умрял и лордовете се вдигнали срещу синовете му, двата ордена са били в ядрото на бунта. Повечето набожни лордове ги подкрепили, а и мнозина от простолюдието. Крал Мегор накрая се принудил да плаща за тях. Плащал по златен дракон за главата на всеки непокорен Син на Воина и по сребърен елен за череп на Беден брат, доколкото помня историята. Хиляди били избити, но още толкова върлували из кралството, докато Железният трон не убил Мегор и крал Джеерис не се съгласил да даде опрощение на всички, които оставят мечовете си.