В първия миг не можа да познае мъртвеца. Имаше коса като на баща й, да, но това беше друг мъж, по-дребен мъж и много по-стар. Спалният му халат беше надигнат около гърдите и от кръста надолу беше гол. Желязната стрела го беше улучила в слабините, между пъпа и мъжеството му, беше се забила толкова дълбоко, че се виждаха само перцата. Срамните му косми бяха твърди от засъхналата кръв. Друга кръв се съсирваше на пъпа.
Миризмата му я накара да сбърчи нос.
— Извадете тази стрела! — заповяда тя. — Това е Кралската ръка! „Й моят баща. Моя лорд баща. Трябва ли да запищя и да заскубя косите си?“ Казваха, че Кейтлин Старк издрала лицето си на кървави ивици, когато Фрей убиха прескъпия й Роб. „Би ли ти харесало това, татко? — искаше й се да го попита. — Или би предпочел да съм силна? Ти плака ли за своя баща?“ Дядо й бе умрял, когато беше само на годинка, но тя знаеше историята. Лорд Титос надебелял много и сърцето му се пръснало, докато изкачвал стъпалата до метресата си. Баща й бил в Кралски чертог, на служба като Ръка на Лудия крал. Лорд Тивин често ходеше в Кралски чертог, докато двамата с Джайм бяха млади. И да беше плакал, когато са му донесли вестта за смъртта на баща му, бил е някъде, където никой не е могъл да види сълзите му.
Усети, че е забила нокти в дланите си.
— Как можахте да го оставите така? Моят баща беше Ръката на трима крале, един от най-великите мъже, крачили някога в Седемте кралства. Камбаните трябва да звънят за него, както звъняха за Робърт. Трябва да бъде изкъпан и облечен както подобава на сана му, в хермелин и злато, и пурпурни коприни. Къде е Пицел? Къде е Пицел?! — Обърна се към стражите. — Пикънс, доведи Великия майстер Пицел. Той трябва да се погрижи за лорд Тивин.
— Той го видя, ваше величество — отвърна Пикънс. — Дойде, видя го и отиде да повика сестрите на мълчанието.
„Извикали са ме последна“. Това я ядоса толкова, че остана без думи. „А Пицел бяга да съобщи, вместо да си оцапа меките сбръчкани ръце. Този човек е безполезен“.
— Намерете майстер Балабар — заповяда тя. — Намерете майстер Френкен. Който и да е. — Пикънс и Късото ухо се разтичаха да изпълнят заповедтта. — Брат ми къде е?
— Долу в тунела. Има шахта, с железни скоби, набити в камъка. Сир Джайм слезе да види колко дълбоко стига.
„Той е само с една ръка — искаше й се да им изкрещи. — Някой от вас трябваше да отиде. Не е негова работа да слиза и да се катери по стълби. Убийците на баща ми може да са долу, да го чакат“. Близнакът й винаги беше твърде припрян и изглежда, дори загубването на ръката не го беше научило на предпазливост. Тъкмо се канеше да заповяда на стражите да слязат след него и да го върнат, когато Пикънс и Късо ухо се върнаха с някакъв сивокос мъж.
— Ваше величество — каза Късо ухо, — този твърди, че е майстер. Мъжът се поклони ниско.
— С какво бих могъл да услужа на ваше величество?
Лицето му беше смътно познато, но Церсей не можа да го свърже с име. „Стар, но не колкото Пицел. У този все още има някаква сила“. Беше висок, макар и леко изгърбен, с бръчици около дръзките сини очи. „Вратът му е гол“.
— Не носиш майстерска верига.
— Отнеха ми я. Казвам се Кибърн, с позволение на ваше величество. Аз лекувах ръката на брат ви.
— Чукана, искаш да кажеш. — Сега си го спомни. Беше дошъл с Джайм от Харънхъл.
— Вярно, не можах да спася пръстите на сир Джайм. Но изкуство-то ми спаси ръката му до рамото, може би и живота му. Цитаделата ми отне веригата, но знанията ми не можеха да ми отнемат.
— Може да свърши работа — реши тя. — Провалиш ли ме, ще изгубиш повече от верига, обещавам ти. Извади стрелата от корема на баща ми и го приготви за мълчаливите сестри.
— Както заповядате, ваше величество. — Кибърн отиде до леглото, спря се и погледна през рамо. — А какво да направя с момичето?
— Момиче ли? — Церсей бе пропуснала да погледне второто тяло.
Отиде до леглото, дръпна настрана купчината окървавени завивки и я видя: гола, студена, розова… освен лицето, което бе почерняло като на Джоф на сватбения му пир. Верижка от свързани златни ръце се беше впила в гърлото й, усукана толкова силно, че беше разкъсала кожата. Церсей изсъска като ядосана котка.
— Какво търси тя тук?
— Намерихме я тук, ваше величество — каза Късо ухо. — Курвата на Дяволчето е. — Сякаш това обясняваше защо е тук.