„Жалко, че не бях тук в нощта, когато дебелият го е ударил“. Курвите на Мери още се смееха за това. Ина разправяше, че дебелото момче се изчервявало всеки път, щом го докоснела, но когато почнала белята, се наложило Мери да заповяда да го измъкнат навън и да го хвърлят в канала.
Кет тъкмо мислеше за дебелото момче и как го беше спасила от Теро и Орбело, когато до нея се появи Моряшката жена.
— Хубава песен пее — тихо промълви тя на Общата реч на Вестерос. — Боговете го обичат, за да му дадат такъв глас, а и толкова красиво лице.
„Красив е на лице и е мръсен на сърце“, помисли Аря, ала не го каза. Дареон веднъж се беше оженил за Моряшката жена — тя лягаше само с мъже, които се оженят за нея. В Щастлив пристан понякога имаше три-четири сватби за една нощ. Често ритуалите ги извършваше ухиленият и вечно пиян червен жрец Езелино. Иначе го правеше Юстас, някогашен септон от Септата-отвъд-морето. А ако нито жрецът, нито септонът не се окажеха подръка, една от курвите изтичваше до Кораба и довеждаше някой глумец. Мери все твърдеше, че глумците били по-добри жреци от истинските, особено Мирмело.
Сватбите бяха шумни и весели, с много пиене. Всеки път, щом Кет се случеше да мине оттук с количката, Моряшката жена настояваше новият й жених да си купи стриди, че да се втвърди за консумирането на брака. И се смееше, но според Кет и нещо тъжно имаше у нея.
Другите курви казваха, че Моряшката жена посетила Острова на боговете по времето, когато цветът й разцъфтял, и познавала всички богове, които живеят там, даже и тези, които Браавос е забравил. Казваха, че отишла да се помоли за първия си съпруг, истинския си съпруг, който се изгубил в морето, когато била момиче, не по-голямо от Лана.
— Мисли си, че ако намери подходящия бог, може би той ще й прати ветровете и те като духнат, ще й върнат любимия — каза еднооката Ина, която я познаваше от най-дълго. — Но аз се моля това никога да не стане. Любимият й е мъртъв, в кръвта й го вкусвам. Ако изобщо й го върнат, ще е труп.
Песента на Дареон най-сетне свършваше. Щом последните ноти заглъхнаха, Лана въздъхна, а певецът остави лютнята си настрана и я придърпа в скута си. Тъкмо почваше да я гъделичка, когато Кет подвикна:
— Има стриди, ако иска някой. А Мери се ококори и викна:
— Давай ги тука, момиче. Ина, я донеси хляб и оцет.
Когато Кет си тръгна от Щастливия пристан с пълна кесийка с монети и празна количка със засъхнала сол и водорасли на дъното, издутото червено слънце бе надвиснало в небето над редицата мачти. Дареон също си тръгна. Обещал тази вечер да пее в хана „Зелената змиорка“, каза й, щом закрачиха заедно.
— Всеки път, когато свиря в „Змиорката“, си тръгвам със сребърник — похвали й се. — Понякога идват и капитани и корабовладелци. — Минаха по едно мостче и продължиха по кривата улица. Сенките се удължаваха. — Скоро и в „Пурпурния“ ще свиря, а после и в Двореца на Морския господар — продължи Дареон. Празната количка на Аря трополеше по калдъръма, свиреше и тя нейната си музика. — До вчера ядях херинга с курветата, но само година още и ще седя с куртизанки и ще ми поднасят императорски омар.
— Какво стана с брат ти? — попита Кет. — Дебелия. Намери ли си кораб за Староград? Каза, че трябвало да отплава с „Лейди Ушанора“.
— Всички трябваше да заминем. Казах на Сам да оставим стареца, но тоя дебел глупак не искаше и да чуе. — Последният слънчев лъч грейна в косата му. — Е, вече е късно.
— Точно така — каза Аря, щом влязоха в притъмнялата задна уличка.
Когато се прибра в къщата на Бруско, над малкия канал се сбираше гъста вечерна мъгла. Кет отиде при Бруско в кантората и тупна кесийката на масата пред него. После тупна и ботушите.
Бруско потупа кесийката.
— Добре. А това какво е?
— Ботуши.
— Хубави ботуши рядко се намират — каза Бруско, — но тези са много малки за краката ми. — Вдигна единия и го огледа примижал.
— Тази нощ луната ще е черна — напомни му тя.
— Ами отивай да се молиш. — Бруско избута ботушите настрана и изсипа монетите да ги преброи. — Валар дохерис.
„Валар моргулис“, помисли Аря.
Мъгла я обгърна отвсякъде, щом закрачи по улиците на Браавос. Малко трепереше, когато бутна вратата от язово дърво и влезе в Къщата на Черното и Бялото. Тази вечер горяха само няколко свещи, мигаха като паднали звезди. Всички богове бяха като странници в тъмното.