Слезе в подземията, развърза наметалото на Кет, смъкна кафявата, цялата в рибешки люспи риза на Кет, изрита в ъгъла оклепаните със сол обуща на Кет, свлече долните дрехи на Кет и се окъпа в лимонена вода да отмие самата миризма на Котката от каналите. Когато стана от коритото, в сапунена пяна, изтъркана до розово и с полепнала по бузите кафява коса, Кет вече я нямаше. Облече чисти роби, обу меки платнени чехли и застъпва тихичко към кухнята да помоли Умма за малко храна. Жреците и послушниците вече се бяха нахранили, но готвачката й беше запазила парче хубава пържена треска и малко настъргана жълта ряпа. Тя ги изгълта, изми си чинията, а после отиде да помогне на бездомничето с правенето на отварите.
Работата й беше най-вече да носи това-онова, да се катери по стълбите и да търси билките и листата, които трябваха на бездомничето.
— Сладкият сън е най-нежната от отровите — каза й бездомничето, докато стриваше една от тях с чукалото в хаванчето. — Няколко зрънца забавят разтуптяно сърце и карат човек да се чувства спокоен и силен. Една щипка ще ти даде дълбок нощен сън без кошмари. Три щипки ще направят този сън да не свърши. Вкусът е много сладък, затова най-добре се използва в сладкиши и вино, подсладено с мед. Виж, сладостта може да се помирише. — Даде й да смръкне, а после я прати по стълбите да намери една червена стъкленица. — Тази отрова е по-жестока, но без вкус и мирис, затова се скрива по-лесно. Сълзите на Лис я наричат. Разтворена във вино или вода разяжда червата и корема на човек и убива като болест. Помириши. — Аря подуши и не усети нищо. Бездомничето остави Сълзите настрана и отвори каменен съд с дебели стени. — Тази паста е подправена с кръв на базилиск. Придава апетитен мирис на печеното месо, но изядеш ли го, причинява ужасна лудост, на хора и на животни. Мишка лъв ще нападне, щом вкуси кръв на базилиск.
Аря прехапа устна.
— На кучета ще подейства ли?
— На всяко животно с топла кръв. — Бездомничето я зашлеви. Тя вдигна ръка към страната си, по-скоро изненадана, отколкото защото я заболя.
— Защо ме удари?
— Аря от дома Старк е тази, дето си хапе устната, когато мисли. Ти Аря от дома Старк ли си?
— Аз съм никоя. — Беше се ядосала. — А ти коя си?
Не очакваше бездомничето да отвърне, ала тя го направи.
— Родих се единственото дете на един древен дом, наследничка на благородния ми баща. Майка ми умряла, нямам спомен за нея. Когато станах на шест, татко се ожени пак. Новата му жена се държеше добре с мен, докато не роди своя дъщеря. Тогава й се прииска да умра, за да може нейната кръв да наследи богатството на баща ми. Трябваше да потърси благоволението на Многоликия бог, но не можеше да понесе жертвата, която щеше да й поиска. Затова реши да ме отрови сама. Отровата ме направи такава, каквато ме виждаш сега, но не умрях. Когато лечителите от Къщата на Червените ръце казаха на баща ми какво е направила, той дойде тук и направи жертва, предложи цялото си богатство и мен. Онзи с Многото лица чу молитвата. Доведоха ме да служа в храма, а жената на баща ми получи дара Му.
Аря я изгледа напрегнато.
— Това истина ли е?
— Има истина в него.
— Но и лъжи също?
— Има неистина и има преувеличение.
Беше наблюдавала внимателно лицето на бездомничето, докато й разказваше историята си, но то не издаде нищо.
— Многоликият бог е взел две трети от богатството на баща ти, не всичкото.
— Точно така. Това беше преувеличението ми.
Аря се ухили, усети, че се хили, и се щипна по бузата. „Управлявай лицето си — каза си. — Усмивката е мой слуга, ще идва, когато аз заповядам“.
— Коя част беше лъжата?
— Никоя. Излъгах за лъжата.
— Нима? Или лъжеш сега?
Но преди бездомничето да успее да отвърне, милият човек пристъпи усмихнат в стаята.
— Върнала си се при нас.
— Луната е черна.
— Да. Кои нови три неща научи, дето не знаеше, когато ни напусна последния път?
„Знам трийсет нови неща“, едва не отвърна тя.
— Три пръста на Малкия Нарбо не се свиват. Решил е да става гребец.
— Добре е да се знае това. Какво друго?
Тя превъртя в главата си последния ден.
— Куенс и Алакво са се били и не могат да играят, но мисля, че пак ще почнат.
— Мислиш ли, или знаеш?
— Само мисля — длъжна бе да признае, макар да беше сигурна. Глумците трябваше да ядат като всички, а Куенс и Алакво не бяха достатъчно добри за „Синия фенер“.