Това, което не му достигаше в речника, Ксондо го запълваше с гръмкия си глас. Сам се изтъркули от хамака си и тутакси съжали. Главата му щеше да се пръсне, един мехур на ръката му се беше пукнал през нощта — и му се повръщаше.
Ксондо обаче не знаеше милост, тъй че на Сам не му оставаше нищо, освен да си навлече с усилие черното. Намери дрехите си на палубата под хамака, струпани на влажна купчина. Подуши ги да види колко са мръсни и вдиша миризмата на сол, на море и катран, на мокро платно и плесен, на плод, риба и ром от боровинки, на странни подправки и екзотични дървета, и замайващия главата букет от собствената му засъхнала пот. Но и миризмата на Джили беше там, чистият мирис на косата й и сладкият мирис на млякото й, и това го накара с радост да ги облече. Виж, много беше готов да даде за топли и сухи чорапи. Някакви гъбички бяха започнали да растат между пръстите на краката му.
Сандъкът с книги не се беше оказал достатъчен да плати превоза на четиримата от Браавос до Староград. На „Канеленият вятър“ обаче не достигаше работна ръка, тъй че Кухуру Мо се бе съгласил да ги вземе, стига да си платят с работа. Когато Сам възрази, че майстер Емон е прекалено слаб, момченцето е бебе, а Джили се ужасява от морето, Ксондо само се разсмя:
— Черен Сам е голям дебел мъж. Черен Сам ще работи за четирима.
Честно казано, Сам беше толкова смотан в ръцете, че се съмняваше дали ще може да свърши работа и за един, но се постара. Търкаше палуби и ги лъскаше до блясък с камък, дърпаше котвени вериги, навиваше въже и ловеше плъхове, кърпеше скъсани платна, запушваше пробойни с горещ катран, от който му оставаха мехури, чистеше риба и кълцаше зеленчуци за готвача. Джили също се опитваше. С такелажа беше по-добра от него, макар че от време на време гледката на толкова много вода все още я караше да стиска очи.
„Джили — помисли Сам, — какво да правя с Джили?“
Денят бе дълъг, горещ и лепкав, а пулсиращата му глава го направи още по-дълъг. Сам се залиса с въжета, платна и други работи, които му възлагаше Ксондо, и се стараеше да не поглежда към бурето с ром, в което бяха натикали тялото на стария майстер Емон… или към Джили. Точно сега не можеше да погледне в очите дивашкото момиче, не й след онова, което бяха направили предната нощ. Щом тя се качеше на палубата, той слизаше долу. Щом тя тръгнеше към носа, той се дърпаше към кърмата. Щом му се усмихнеше, той извръщаше глава и се чувстваше окаяно. „Трябваше да скоча в морето, докато спеше — мислеше си. — Винаги съм бил страхливец, но не бях и клетвопрестъпник досега“.
Ако майстер Емон не беше умрял, Сам можеше да го попита какво да прави. Ако Джон Сняг беше на борда или дори Пип или Грен, можеше да се обърне към тях. Но сега имаше само Ксондо. „Ксондо няма да разбере какво му казвам. А и да разбере, ще ми каже пак да наеба момичето“. „Ебане“ беше първата дума на Общата реч, която Ксондо бе научил, и много я харесваше.
Имаше късмет, че „Канеленият вятър“ бе толкова голям. На борда на „Черна птица“ Джили щеше да го спипа по всяко време. Кораби-лебеди, така наричаха в Седемте кралства големите съдове на Летните острови, заради издутите им бели платна и заради статуите на носовете им, които често изобразяваха птици. Колкото и големи да бяха, яздеха по вълните с грация, с каквато никой друг кораб не можеше да се сравни. При хубав вятър „Канеленият вятър“ можеше да надпревари всяка галера, макар да беше безпомощен при безветрие. Но пък предлагаше много места, където да се скрие един страхливец.
Към края на вахтата Ксондо го хвана за яката.
— Черен Сам идва с Ксондо — изръмжа му, повлече го след себе си по палубата и го тупна в краката на Коджа Мо.
Далече, ниско на север, се виждаше тънка мъгла. Коджа посочи натам.
— Това е брегът на Дорн. Пясък, камъни и скорпиони, без хубаво място за котва на стотици левги. Можеш да доплуваш дотам, ако искаш, и да продължиш пеш до Староград. Ще трябва да прекосиш пустинята, да изкачиш няколко планини и да преплуваш Торентайн. Или да идеш при Джили.
— Ти не разбираш. Снощи ние…
— … почетохте своя мъртъв и боговете, които са ви създали двамата. Ксондо направи същото. Аз гледах детето, иначе аз щях да съм с него. Всички вас вестерошите ви е срам от любовта. Няма срамно в правенето на любов. Ако вашите септони казват, че има, вашите седем богове трябва да са демони. На островите не сме толкова глупави. Нашите богове са ни дали крака, с които да бягаме, носове, с които да миришем, ръце, с които да пипаме и усещаме. Кой безумен бог ще даде на човек очи и ще му каже да ги държи завинаги затворени и никога да не види цялата красота на света? Само някой бог чудовище, демон на мрака. — Коджа пъхна ръката си между краката на Сам. — Боговете и това са ти дали не случайно, за… как беше думата ви на вестерошки?