— Разкажи ми — заповяда Церсей. — Искам да знам всичко, от началото до края.
Когато разказът му свърши, в стаята вече притъмняваше. Кралицата запали свещи и прати Доркас до кухните да им донесе хляб, сирене и варено телешко с хрян. Докато вечеряха, прикани Аурейн отново да й разкаже, за да запомни точно всички подробности.
— Все пак не искам нашата скъпа Марджери да чуе тази вест от чужд човек. Ще й го разкажа лично.
— Ваше величество е толкова добра — отвърна с усмивка Води.
„Лукава усмивка“, помисли кралицата. Аурейн не приличаше чак толкова на принц Регар, колкото си бе помислила в началото. „Има същата коса, но така е и с половината курви в Лис, ако приказките са верни. Регар беше мъж. Това е само едно лукаво момче, нищо повече. Все пак — полезен донякъде“.
Марджери беше в Девичия свод, пийваше вино и се мъчеше да разгадае с трите си братовчедки някаква нова игра от Волантис. Макар и в такъв късен час, стражите пуснаха Церсей веднага.
— Дъще — започна тя, — най-добре е да чуете новината от мен. Аурейн се върна от Драконов камък. Вашият брат е герой.
— Винаги съм знаела това.
Марджери не изглеждаше изненадана. „А и защо да е изненадана? Тя го очакваше, от мига, в който Лорас помоли за командването“. Но малко преди да свърши разказът на Церсей, по страните на малката кралица блеснаха сълзи.
— Редвин е накарал миньори да подровят тунел под стените на замъка, но това се оказало прекалено бавно за Рицаря на цветята. Несъмнено е мислил за хората на лорд баща ви, страдащи на Щитовете. Лорд Води твърди, че е заповядал щурм няма и половин ден, след като е поел командването, след като кастеланът на лорд Станис отказал предложението му да разрешат проблема с обсадата в двубой. Лорас проникнал първи, когато овенът разбил портата на замъка. Препуснал право в драконовата паст, казват, целият в бяло, размахвал боздугана над главата си и избивал наляво и надясно.
Мега Тирел вече също хлипаше открито.
— Как е загинал? — попита тя. — Кой го е убил?
— Никой не е имал тази чест — отвърна Церсей. — Сир Лорас бил улучен с желязна стрела в бедрото, друга го пронизала в рамото, но продължил да се бие доблестно, макар кръвта му да изтичала. По-късно понесъл удар от боздуган, който му счупил няколко ребра. След това… но не, най-лошото бих искала да ви спестя.
— Кажете ми го — заяви Марджери. — Заповядвам.
„Заповядваш?“ Церсей за миг спря, но реши, че е по-добре да го подмине.
— Защитниците отстъпили към една вътрешна цитадела, след като предната стена била завзета. Лорас и там повел атаката. Залели са го с врящо масло.
Лейди Ала пребледня като креда и избяга от стаята.
— Майстерите правят всичко, което могат, уверява ме лорд Води, но се боя, че брат ви е изгорял ужасно. — Церсей взе Марджери в прегръдката си, за да я утеши. — Той спаси кралството. — Целуна малката кралица по бузата и усети вкуса на солта от сълзите й. — Джайм ще впише всички негови подвизи в Бялата книга, а певците ще го възпяват хиляда години.
Марджери се изтръгна от прегръдката й толкова яростно, че Церсей едва не падна.
— Умиращ не значи мъртъв.
— Да, но майстерите казват, че…
— Умиращ не значи мъртъв!
— Исках само да ви спестя…
— Зная какво искате. Напуснете.
„Вече знаеш как се чувствах в нощта, когато моят Джофри умря“. Поклони се, с маска на хладна учтивост.
— Мила дъще. Толкова ми е мъчно за вас. Ще ви оставя сама със скръбта ви.
Тази нощ лейди Мериуедър не се появи и Церсей дълго се въртя неспокойно в леглото. „Ако лорд Тивин можеше да ме види сега, щеше да разбере, че си има наследник, при това наследник, достоен за Скалата“, мислеше си, докато лежеше будна, а Джослин Суифт тихо хъркаше в другата възглавница. Марджери скоро щеше да пролее горчивите сълзи, които трябваше да изплаче по Джофри. Мейс Тирел сигурно също щеше да плаче, но не му беше дала повод да скъса с нея. Какво бе направила в края на краищата, освен да удостои Лорас с доверието си? Беше помолил за командването със сгънато коляно, пред очите на половината двор.