— Трябва ми отвара. Нещо, което да ми помогне да спя.
— Чаша вино преди лягане често…
— Пия вино, безмозъчен идиот такъв. Искам нещо по-силно. Нещо, което да ми попречи да сънувам.
— Вие… Ваше величество не иска да сънува?
— Какво казах току-що? И ушите ли са ти отслабнали като кура? Можеш ли да ми направиш такава отвара, или трябва да заповядам на лорд Кибърн да поправи поредния ти провал?
— Не. Не е нужно да въвличате този… да въвличате Кибърн. Сън без сънища. Ще получите отварата.
— Добре. Можеш да си вървиш. — Но щом се обърна към вратата, тя го повика отново. — Още нещо. Какво учи Цитаделата за пророчествата? Може ли бъдното, да се предрече?
Старецът се поколеба. Едната сбръчкана ръка заопипва слепешката по гърдите му, сякаш за да подръпне липсващата брада.
— Може ли бъдното да се предрече? — повтори замислено. — Навярно. В старите книги съществуват определени заклинания… но ваше величество би могла да попита „Трябва ли бъдещето да се предрича?“ А на това съм длъжен да отговоря: Не. Някои врати е по-добре да си останат затворени.
— Гледай да затвориш моята на излизане. — Трябваше да се досети, че ще й даде отговор, безполезен като него самия.
На заранта закуси с Томен. Момчето изглеждаше доста примирено — явно камшиците, изядени от Пейт, си бяха свършили работата. Ядоха пържени яйца, пържени хлебчета, бекон и кървавочервени портокали, дошли наскоро с кораб от Дорн. Синът й беше с котенцата си. Докато ги гледаше как се боричкат в краката му, Церсей се почувства малко по-добре. „Косъм няма да падне от главата на Томен, докато съм жива“. Готова беше да избие половината лордове във Веетерос и цялото простолюдие, ако се наложеше, само да го опази.
— Иди с Джослин — каза на момчето, щом се нахраниха. После повика Кибърн.
— Лейди Фалайс още ли е жива?
— Жива е, да. Може би не съвсем… във форма.
— Разбирам. — Церсей помисли за миг. — Този Брон… не мога да твърдя, че ми допада особено мисълта, че имаме враг толкова близо. Силата му произтича изцяло от Лолис. Ако можехме да извадим по-голямата й сестра…
— Уви. Опасявам се, че лейди Фалайс вече не е в състояние да управлява Стоукуорт. Дори да се храни сама. Научих доста от нея, ще споделя с радост, но уроците не бяха съвсем без цена. Надявам се, че не съм надвишил указанията на ваше величество.
— Не си. — Каквото и да беше възнамерявала, беше късно. Нямаше смисъл да се задълбочава в такива неща. „По-добре да умре — каза си. — Бездруго няма да иска да живее без съпруга си. Колкото и да беше тъп, тази глупачка явно го обичаше“. — Има още нещо. Сънувах ужасен сън.
— Всички страдаме от това от време на време.
— Този сън засягаше една вещица, която посетих като дете.
— Горска вещица ли? Повечето от тях са безвредни същества. Разбират по малко от билки и акушерство, но иначе…
— Тя беше нещо повече от това. Половината Ланиспорт ходеше при нея за отвари и за магии. Беше майка на дребен лорд, заможен търговец, издигнат от дядо ми. Бащата на този лорд я намерил, докато търгувал в Изтока. Според някои тя го замаяла с магия, макар че по-вероятно единствената магия, която й е трябвала, е била между бедрата й. Разправяха, че не винаги е била грозна. Името й не помня. Нещо дълго, източно и другоземно. Простолюдието я наричаше Маги.
— Майги?
— Така ли го произнасяш? Изсмуква капка кръв от пръста ти и ти предрича бъдното.
— Кръвната магия е от най-черните. Според някои освен това е и най-силната.
Церсей не искаше да чуе това.
— Та тази майги направи някои прорицания. Отначало им се изсмях, но… тя предсказа смъртта на една от приятелките ми. Когато направи прорицанието си, момичето беше на единайсет, здраво като младо конче и в пълна безопасност в Скалата. Но скоро след това падна в един кладенец и се удави.
Мелара я беше помолила никога да не говорят за нещата, които бяха чули онази нощ в шатрата на майги. „Ако никога не говорим за това, скоро ще го забравим и тогава ще бъде само един лош сън — каза Мелара. — Лошите сънища никога не се сбъдват“. Двете бяха толкова млади, че това бе прозвучало почти като мъдрост.
— Още ли скърбите за тази приятелка от детинството? — попита Кибърн. — Това ли ви тревожи, ваше величество?
— За Мелара? Не. Трудно си спомням дори как изглеждаше. Само че… майги знаеше колко деца ще имам и знаеше за копелетата на Робърт. Знаеше години преди да беше направил и първото. Увери ме, че ще бъда кралица, но каза, че щяла да дойде друга кралица… — „По-млада и по-красива, каза“. — … друга кралица, която щяла да ми отнеме всичко скъпо.