— Ако все още се надяваш да спечелиш облога…
— Теб искам да спечеля, единственото живо дете на лорд Селвин.
Познавал съм мъже, които са се женили за малоумници и за бебета сукалчета за цена десет пъти по-малка от Тарт. Не съм Ренли Баратеон, признавам, но имам предимството, че още съм между живите. Някои сигурно ще кажат, че това ми е единственото предимство. Един брак би свършил добра работа и на двама ни. Земи за мен и замък, пълен с ей тия за теб. — Махна към децата. — Способен съм, уверявам те. Поне едно копеле съм направил, доколкото знам. Не бой се, няма да ти я натреса. Последния път, когато я видях, майка й ме заля с котел вряла супа.
По врата й полази червенина.
— Баща ми е само на петдесет и четири. Не е толкова стар, че да не може пак да се ожени и новата му жена да му даде син.
— Риск е… ако баща ти се ожени пак, ако жена му се окаже плодовита, ако детето е момче. Правил съм и по-лоши облози.
— И си ги губил. Играйте си играта с някоя друга, сир.
— Казано от девица, която никога с никого не е играла играта. Веднъж само да го направиш, другояче ще го видиш. В тъмното ще си красива като всяка друга жена. Устните ти са направени за целуване.
— Устни. Всички устни са еднакви.
— И всички устни са за целуване — съгласи се Хънт. — Остави тази нощ вратата на стаята си незалостена и ще ти докажа, че е вярно.
— Ако посмееш, ще си евнух на излизане. — Бриен стана и се отмести от него.
Септон Мерибалд попита дали може всички заедно да кажат благодарствена молитва, без да поглежда към момиченцето, което пълзеше голо по масата.
— Да — отвърна Върба и дръпна пълзунчето, преди да се е добрало до кашата. Тъй че всички наведоха глави и благодариха на Бащата и Майката за щедрите им дарове… всички освен чернокосия момък от ковачницата, който скръсти ръце на гърдите си и седеше навъсен, докато другите се молеха. Щом молитвата свърши, септон Мерибалд погледна над масата и рече: — А у тебе няма ли обич към боговете, синко?
— Не и към вашите богове. — Джендри стана рязко. — Работа ме чака. — И си излезе, без да е хапнал и залък.
— Някой друг бог ли обича? — попита Хюл Хънт.
— Господаря на Светлината — изчурулика едно мършаво момче, няма и на шест.
Върба го удари с лъжицата си.
— Бен Голямата уста. Ядене има тука. Трябва да ядеш, не да досаждаш на господата и дамата с приказки.
Децата се нахвърлиха върху вечерята като вълци върху ранена сърна, грабеха от треската, късаха комати ръжен хляб и оклепаха с каша навсякъде. Дори грамадната пита кашкавал не оцеля задълго. Бриен се задоволи с малко риба, хляб и моркови, а септон Мерибалд даваше по два залъка на Куче на всеки един свой. Отвън заваля. Вътре огънят пращеше и гостната се изпълни с лакомо дъвчене и чукането на лъжицата на Върба по детски глави.
— Някой ден от това момиченце ще излезе ужасна жена, мъжът й ще бере ядове — отбеляза сир Хюл. — Горкият чирак най-вероятно.
— Някой трябва да му занесе храна, преди да е свършило всичко.
— Ти си този някой.
Тя уви в кърпа комат хляб, сухи ябълки и две парчета пържена треска. Когато Подрик стана да я последва, му каза да си седне и да се наяде.
— Няма да се бавя.
Дъждът се лееше като из ведро. Бриен покри храната с гънка от наметалото си. Конете зацвилиха, щом мина край конюшнята. „И те са гладни“.
Джендри беше в конюшнята, гологръд под кожената престилка. Биеше с чука по един меч, все едно че му е враг, потната коса бе паднала на челото му. Тя го погледа за миг. „Има очите и косата на Ренли, но не и фигурата. Лорд Ренли беше по-скоро гъвкав, отколкото як… не като брат си Робърт, чиято сила бе прословута“.
Чак когато спря да отрие чело, Джендри видя, че стои край него.
— Какво искаш?
— Донесох ти вечеря. — Махна кърпата да види.
— Ако исках ядене, щях да ям.
— Един ковач трябва да яде, за да си пази силата.
— Да не си ми майка?
— Не съм. — Остави храната до него. — Коя беше майка ти?
— Теб какво те интересува?
— Родил си се в Кралски чертог. — Личеше си по говора му.
— Като много други. — Вдигна меча и го пъхна в коритото с дъждовна вода да се закали. Нажежената стомана изсъска сърдито.
— На колко години си? — попита Бриен. — Майка ти още ли е жива? А баща ти, той кой беше?