Сир Давен поклати рошавата си глава.
— Трябва да щурмуваме стените, казвам ви го през цялото време. Обсадни кули, стълби, овен да разбие портата, това ни трябва тука.
— Аз ще поведа щурма — заяви Силния глиган. — Да накараме Рибата да опита стомана и огън, това викам аз.
— Стените са мои — опъна се лорд Емон, — и портата, която искате да разбиете, е моя. — Извади за кой ли път свитъка от ръкава си. — Лично крал Томен ми го даде…
— Всички сме ти виждали документа, чичо — сряза го Едвин Фрей. — Защо не идеш да го размахаш на Черната риба веднъж?
— Щурмуването на стените ще е кръвопролитие — рече Адам Марбранд. — Предлагам да изчакаме безлунна нощ и да пратим десетина избрани мъже през реката в лодка, с приглушени весла. Могат да изкатерят стените с въжета и куки и да отворят портата отвътре. Аз ще ги водя, ако съветът реши.
— Глупост — заяви копелето Уолдър Реки. — Сир Бриндън няма да го подведеш с такива хитрини.
— Пречката е Черната риба — съгласи се Едвин Фрей. — Шлемът му е с черна пъстърва на гребена и лесно се отличава отдалече. Предлагам да доближим обсадните кули, да ги напълним със стрелци и да атакуваме стените. Това ще доведе сир Бриндън на бойниците, с все шлема му. Стрелците да си намажат стрелите с говна и да вземат шлема му за мишена. Щом сир Бриндън умре, Речен пад е наш.
— Мой! — изцвърча лорд Емон. — Речен пад е мой! Рожденият белег на лорд Карил потъмня.
— Говната ли ще са твоят принос, Едвин? Смъртна отрова, не се съмнявам.
— Черната риба заслужава по-благородна смърт и аз съм този, който ще му я даде. — Силния глиган удари с юмрук по масата. — Ще го предизвикам на двубой. Боздуган, брадва или меч, все едно. Старецът ще ми е мръвката.
— Че защо да ви приема предизвикателството, сир? — попита сир Форли Престър. — Какво може да спечели от такъв дуел? Ще вдигнем ли обсадата в случай, че спечели? Не го вярвам. Нито ще го повярва той. Двубой няма да донесе нищо.
— Бриндън Тъли го знам откакто бяхме скуайъри двамата, на служба при лорд Дари — заговори Норбърт Ванс, слепият владетел на Атранта. — Ако се съгласят господата, да ида да поговоря с него и да се опитам да го накарам да разбере колко безнадеждно му е положението.
— Разбира го той много добре — каза лорд Пайпър. Беше нисък, дебел и кривокрак, с буйна рижа коса, бащата на един от скуайърите на Джайм — приликата с момчето беше неоспорима. — Той съвсем не е глупав, Норбърт. Има очи… и достатъчно разум, за да се предаде на такива като тези. — Махна грубо към Едвин Фрей и Уолдър Реки.
Едвин настръхна.
— Ако милорд Пайпър намеква, че…
— Не намеквам, Фрей. Казвам каквото мисля открито, като честен човек. Но вие какво разбирате от честност? Подли и лъжливи невестулки, това е цялата ви сган. По-скоро бих изпил половница с пикня, отколкото да приема думата на който и да било Фрей. — Надвеси се над масата. — Къде е Марк, на това ми отговори? Какво направихте със сина ми? Беше гост на проклетата ви сватба.
— И ще си остане наш почетен гост — заяви Едвин. — Докато не докажете лоялността си към Негово величество крал Томен.
— Петима рицари и двайсет и пет ратници отидоха с Марк в Близнаците — отвърна Пайпър. — И те ли са ваши гости, Фрей?
— Някои от рицарите може би. Другите получиха каквото заслужават. Няма да е зле да си държите зад зъбите изменническия език, Пайпър, ако държите наследникът ви да се върне цял.
„Съветите на баща ми никога не тръгваха така“, помисли Джайм. Пайпър скочи и изръмжа:
— Това го кажи с меча в ръка, Фрей! Или знаеш да се биеш само с говна?
Острото лице на Фрей пребледня. Уолдър Реки до него се изправи.
— Едвин не борави с меча… но аз да, Пайпър. Ако имате повече забележки, елате да ми ги кажете отвън.
— Това е военен съвет, а не война — напомни им Джайм. — Седнете и двамата. — Не помръднаха. — Веднага!
Уолдър Реки си седна. Лорд Пайпър не се усмири толкова лесно. Измърмори ругатня и излезе от палатката.
— Да пратя ли хора да го довлекат обратно, милорд? — попита сир Давен.
— Сир Илин пратете — прикани Едвин Фрей. — Трябва ни само главата му.
Карил Ванс се обърна към Джайм.
— Лорд Пайпър го каза от скръб. Марк е първородният му син. Онези рицари, които го съпроводиха до Близнаците, бяха племенници и братовчеди, до един.