— Не! Спрете! Не! — Едвин Фрей се качи задъхан при тях. — Баща ми идва. Бърза, колкото може. Джайм, ти трябва да…
— Милорд ще ми отива по-добре, Фрей — прекъсна го Джайм. — И няма да е зле да избягвате всяко трябва в думите си, насочени към мен.
Сир Риман се изкачи с тежки стъпки на платформата, придружен от пачавра с чорлава сламена коса, пияна колкото него. Роклята я покриваше отпред, но някой бе развързал връзките й до пъпа и гърдите й се бяха изсипали навън. Бяха едри и тежки, с големи кафяви зърна. На главата й стоеше кривната коронка от кован бронз, с всечени руни и увенчана с остриета на малки черни мечове. Видя Джайм и се изсмя.
— Седем ада, а този пък кой е?
— Лорд-командирът на Кралската гвардия — отвърна с хладна учтивост Джайм. — Бих могъл да попитам същото за вас, милейди?
— Лейди? Не съм лейди. Аз съм кралицата.
— Сестра ми ще се изненада, като го чуе.
— Коронова ме самият лорд Риман. — Поклати пищните си бедра. — Аз съм кралицата на курвите.
„Не. И тази титла я държи сладката ми сестричка“, помисли Джайм.
Сир Риман намери кураж да проговори.
— Затваряй си устата, парцал. Лорд Джайм не иска да слуша курвенски глупости. — Този Фрей беше набит, с широко лице, малки очи и тлъсти гуши. Дъхът му вонеше на вино и лук.
— Кралици ли правим, сир Риман? — попита хладно Джайм. — Тъпо. Тъпо колкото тази работа с лорд Едмур.
— Дадох предупреждение на Черната риба. Казах му, че Едмур ще умре, ако не предаде замъка. Наредих да се вдигне тази бесилка, за да им покажем, че заплахите на сир Риман Фрей не са празна приказка. При Морския страж синът ми Уолдър направи същото с Патрик Малистър и лорд Джейсън се покори, но… Черната риба е студен човек. Отказа ни, тъй че…
— … тъй че обесихте лорд Едмур? Мъжът пред него почервеня.
— Милорд дядо ми… ако го обесим, няма да имаме заложник, сир. Преценихте ли това?
— Само глупак отправя закани, които не е готов да изпълни. Ако аз ви заплаша да ви ударя в случай, че не си затворите устата, а вие дръзнете да проговорите, какво ще направя според вас?
— Сир, вие не разби…
Джайм го удари. С опакото на златната ръка. Силата на удара отпрати сир Риман в обятията на курвата му.
— Дебела глава имате, сир Риман, и дебел врат също. Сир Илин, колко удара ще идат да го посечете този врат?
Сир Илин вдигна един пръст пред носа си.
Джайм се изсмя.
— Празна хвалба. Според мен ще са три.
Риман Фрей падна на колене.
— Не съм направил нищо…
— … освен пиянство и курварство. Знам.
— Аз съм наследникът на Брода. Не можете да…
— Предупредих те за говоренето.
Риман пребледня. „Пияница, глупак и страхливец. Лорд Уолдър дано да го надживее този, иначе с Фрей е свършено“. — Освободен сте, сир.
— Освободен?
— Чухте ме. Махайте се.
— Но… къде да отида?
— В ада или у дома си, както предпочитате. Само гледайте да не сте в лагера утре по изгрев слънце. Можете да си вземете кралицата на курвите, но не й короната й. — Джайм се обърна към сина на сир Риман. — Едвин, предавам ти командването на баща ти. Постарай се да не си толкова глупав като него.
— Едва ли ще представлява голяма трудност, милорд.
— И известете лорд Уолдър. Короната иска всички негови пленници. — Джайм махна със златната си ръка. — Сир Лайл, вдигнете го.
Едмур Тъли беше рухнал по очи на платформата, когато мечът на сир Илин разсече въжето на две. На врата му още висеше стъпка плетен коноп. Силния глиган сграбчи края му, дръпна го на крака и се изсмя:
— Риба на каишка. Това не бях го виждал досега.
Двамата Фрей се отдръпнаха пред тях. Под бесилката се беше струпала тълпа и Джайм забеляза мъж с лютня в ръка.
— Ти. Певецът. Ела с мен.
Никой не каза и дума на връщане към сала. Певецът на сир Риман ситнеше по петите им. Но щом се оттласнаха от брега и поеха към южната страна на Повален камък, Едмур Тъли сграбчи Джайм за ръката.
— Защо?
„Ланистър плаща дълговете си — помисли Джайм. — А ти си единствената останала ми монета“.