Пицел се смъкна на колене.
— Моля ви… бях верен на лорд баща ви и ваш приятел по въпроса с лорд Арин. Няма да мога да преживея тъмниците, повече не…
— Защо те вика Марджери?
— Тя иска… тя…
— Кажи го!!!
Той прошепна угоднически:
— Лунен чай. Лунен чай за…
— Знам за какво е лунният чай. — „Най-сетне“. — Добре. Стегни ги тези меки колене и се опитай да си спомниш какво е да си мъж. — Пицел се опита да стане, но му отне толкова време, че й се наложи да каже на Озмунд Черно котле отново да го дръпне. — Колкото до лорд Джилс, не се съмнявам, че Бащата Свише ще го осъди справедливо. Остави ли деца?
— Не от неговата плът, но има храненик…
— Той не е от кръвта му. — Церсей махна пренебрежително. — Джилс знаеше колко ужасно се нуждаем от злато. Не се съмнявам, че ти е казал желанието си да остави всички свои земи и богатства на Томен. — Златото на Росби щеше да й помогне да понапълни хазната, а земите и замъкът на Росби можеше да се дадат на някой от нейните, като награда за вярна служба. „Лорд Води може би“. Аурейн бе започнал да намеква, че му трябва владение; лордската му титла беше празна чест без замък и земи. Церсей знаеше, че е хвърлил око на Драконов камък, обаче там се целеше твърде високо. Росби щеше да подхожда повече на потеклото и положението му.
— Лорд Джилс обичаше Негово величество с цялото си сърце — заговори Пицел, — но… повереникът му…
— … несъмнено ще разбере, щом чуе от устата ви за предсмъртната воля на лорд Джилс. Вървете и го свършете.
— С ваше позволение… — Великият майстер Пицел само дето не изхвърча от робата си в бързината да напусне.
Лейди Мериуедър затвори вратата след него и се обърна към кралицата.
— Лунен чай. Колко глупаво от нейна страна. Защо ще го прави, да поема такъв риск?
— Малката кралица има апетити, каквито Томен все още е малък да задоволи. — Това винаги беше опасността, когато пораснала жена се омъжи за дете. „Още повече вдовица. Може да твърди, че Ренли не я е пипнал, но няма да го повярвам“. Жените пиеха лунен чай само по една причина; девиците изобщо нямаха нужда от него. — Изменили са на моя син. Марджери има любовник. Това е углавна измяна, наказуема със смърт. — Дано само оная сбръчкана вещица, майката на Мейс Тирел, да доживееше достатъчно, за да види процеса. С настояванията си Томен и Марджери да се оженят лейди Олена бе дала драгоценната си роза на меча на палача. — Джайм отведе сир Илин Пейн. Предполагам, че ще трябва да намеря нов Кралско правосъдие, който да й клъцне главата.
— Аз ще го направя — предложи небрежно ухилен Озмунд Черно котле. — Марджери има хубава шийка. Един добър остър меч ще я клъцне лесно.
— Би могло — каза Таена. — Само че Тирел имат армия при Бурен край и друга при Девиче езеро. Те също разполагат с остри мечове.
„Затънала съм в рози“. Тъжна работа. Мейс Тирел все още й трябваше, ако не дъщеря му. „Поне докато Станис не бъде съкрушен. Тогава никой от тях няма да ми трябва“. Но как можеше да се отърве от дъщерята, без да загуби бащата?
— Измяната си е измяна — рече тя, — но трябва да имаме доказателство, нещо по-съществено от лунен чай. Ако се докаже, че е невярна, дори собственият й лорд баща ще трябва да я осъди, иначе позорът й ще стане негов.
Черно котле задъвка края на мустака си.
— Ще трябва да ги хванем в момента на деянието.
— Как? Очите на Кибърн я следят ден и нощ. Слугите й взимат пари от мен, но ни носят само дреболии. Още никой не го е виждал този любовник. Ушите пред вратата й чуват пеене, смях, клюки, нищо от полза.
— Марджери е твърде хитра, за да се хване толкова лесно — каза лейди Мериуедър. — Жените й са като стени на замък. Спят с нея, обличат я, молят се с нея, четат с нея, шият с нея. Когато не ходи на лов със соколи или езда, играе на „влез-ми-в-замъка“ с малката Алисан Бълвър. Когато наоколо й се навъртат мъже, тя е със септата си или с братовчедките си.
— Все някога трябва да се отървава от кокошките си — настоя кралицата. Изведнъж нещо й хрумна. — Освен ако дамите й също не участват… не всички сигурно, но някои.
— Братовчедките ли? — Дори Таена се усъмни. — И трите са по-малки от малката кралица и по-невинни.
— Разпътници, облечени в девиче бяло. Това само прави греховете им още по-възмутителни. Имената им ще живеят в позор. — Изведнъж кралицата почти го вкуси. — Таена, лорд съпругът ти е мой юстициар. Двамата трябва да вечеряте с мен още днес. — Искаше да се свърши бързо, преди в мъничката глава на Марджери да се пръкне мисълта да се върне в Планински рай или да отплава за Драконов камък, за да е с ранения си брат на прага на смъртта му. — Ще наредя на готвачите да опекат глиган. И разбира се, трябва някаква музика, да помогне на храносмилането.