— Срам ли? — изуми се той. — Казах на Озмунд, Марджери само дразни. Никога не ми позволява да направя повече от…
— Кавалерско е, че я защитаваш — прекъсна го Церсей, — но си прекалено добър рицар, за да продължиш да живееш с престъплението си. Не, трябва сам да идеш във Великата септа на Белор още тази нощ и да говориш с Върховния септон. Когато греховете на човек са толкова черни, само Негова върховна святост може да го освободи от мъките на ада. Кажи му как си спал с Марджери и братовчедките й.
Озни примига.
— Какво, и братовчедките ли?
— Мега и Елинор — реши тя. — Ала — не. — Тази малка подробност щеше да направи цялата история по-достоверна. — Ала е седяла и е плакала, и е молела другите да спрат прегрешението си.
— Само Мега и Елинор? Или и Марджери?
— Марджери определено. Тя е зад всичко това.
Каза му всичко, което бе намислила. Озни слушаше и на лицето му бавно се изписа разбиране. Когато свърши, й каза:
— След като й отрежеш главата, искам да си взема онази целувка, която така и не ми даде.
— Можеш да си вземеш всичките целувки, които поискаш.
— И после на Вала?
— Само за малко. Томен е милостив крал. Озни се почеса по белега на бузата.
— Обикновено, когато лъжа за някоя жена, аз съм този, който твърди, че не съм ги ебал, а те настояват, че съм. Обаче… никога досега не съм лъгал Върховен септон. Мисля, че човек отива в някой ад за това. Някой от по-лошите.
Кралицата се изуми. Последното, което очакваше от Черно котле, беше набожност.
— Отказваш да ми се подчиниш?
— Не. — Озни докосна златната й коса. — Работата е, че в най-хубавите лъжи има нещо вярно… да им придаде малко вкус, нали. А ти искаш да ида да кажа как съм ебал кралица…
За малко да го зашлеви през лицето. Почти. Но беше стигнала много далече и залогът беше висок. „Всичко, което правя, го правя за Томен“. Обърна глава, взе ръката на сир Озни в своите и целуна пръстите му. Бяха груби и корави, мазолести от меча. „Робърт имаше такива ръце“.
Церсей го прегърна.
— Не искам да се каже, че съм те превърнала в лъжец — прошепна дрезгаво на ухото му. — Дай ми час и ще се срещнем в спалнята ми.
— Достатъчно дълго чакахме. — Той заби пръсти в корсажа на роклята й, дръпна и коприната се разпра с толкова силно пращене, че Церсей се побоя, че половината Червена цитадела е чула. — Смъквай другото, преди да съм съдрал и него — каза й. — Короната можеш да си оставиш. Харесвам те с корона.
Принцесата в кулата
Затворничеството й беше леко.
Ариан се утешаваше с това. Защо баща й ще си прави толкова труд да й осигури удобства в плена й, ако я беше белязал за изменническа смърт? „Невъзможно е да е решил да ме убие — повтаряше си за стотен път. — Няма толкова жестокост у него. Аз съм неговата кръв и семе, наследницата му, единствената му дъщеря“. Наложеше ли се, щеше да се хвърли под колелетата на стола му, да си признае грешката и да го моли за милост. И щеше да плаче. Видеше ли сълзите по лицето й, щеше да й прости.
Не беше толкова сигурна дали сама щеше да си прости.
— Арео — умолявала го беше по време на дългата езда от Зелена кръв до Слънчево копие. — Изобщо не исках момичето да пострада. Трябва да ми повярваш.
Хота не отвръщаше, само сумтеше. Ариан усещаше гнева му. Тъмна звезда му се беше измъкнал, най-опасният от малката й група заговорници. Беше надпреварил всичките си преследвачи и бе изчезнал дълбоко в пустинята, с кръв по острието на меча си.
— Вие ме познавате, капитане — не спираше Ариан, докато левгите се нижеха. — Познавате ме още от малка. Винаги сте ме бранил, както бранехте лейди майка ми, когато дойдохте с нея от Велики Норвос, за да сте нейният щит в чужда земя. Имам нужда от вас. Трябва ми помощта ви. Изобщо не мислех…
— Какво сте мислели не е важно, малка принцесо — отвърна Арео Хота. — Само какво направихте. — Лицето му беше каменно. — Съжалявам. Принцът заповядва, за се подчинявам.
Ариан очакваше, че ще я заведат пред престола на баща й под купола от оловно стъкло в Кулата на слънцето. Но Хота я отведе в Кулата на копието и я предаде на Рикасо и сир Манфри Мартел, кастелана.
— Принцесо — каза Рикасо, — ще простите на слепия старец, че не може да се качи с вас. Тези крака са негодни за толкова много стъпала. Приготвена ви е стая. Сир Манфри ще ви придружи дотам, за да изчакате благоволението на принца.