Знаеше, че няма смисъл непрекъснато да размишлява за сир Арис. Вместо това си наложи да мисли за Пясъчните змии и особено за Тиен. Ариан обичаше всичките си незаконородени братовчедки, от сприхавата и буйна Обара до малката Лореца, най-младата, само на шест години. Но Тиен винаги беше обичала най-много — милата й сестра, която така и не беше имала. С братята си принцесата така и не беше станала близка. Куентин бе заминал за Ирънууд, а Тристейн беше много малък. Не, винаги бяха тя и Тиен, с Гарин, Дрей и Силва Пъстрата. Ним понякога се включваше в забавленията им, а Сарела вечно се пъхаше там, където не й е мястото, но общо взето бяха компания от петима. Пляскаха в езерцата и фонтаните на Водните градини и яздеха на бой, кацнали на голите си гърбове. Двете с Тиен се бяха научили да четат заедно, научиха се да танцуват заедно. Когато бяха на десет, Ариан открадна вино и двете заедно се напиха. Деляха си храна, легла и накити. И първия мъж щяха да си споделят, но Дрей беше твърде възбуден и бликна на пръстите на Тиен в мига, в който му го извади от бричовете. „Ръцете й са опасни“. Споменът я накара да се усмихне. Колкото повече мислеше за братовчедките си, толкова повече й липсваха. „Доколкото знам, може сега да са точно под мен“. Тази нощ Ариан се опита да почука по пода с петата на сандала си. След като никой не отвърна, се надвеси през прозореца и погледна надолу. Успя да зърне други прозорци, по-малки от нейния, някои не повече от амбразура. Извика:
— Тиен! Тиен, къде си? Обара, Ним? Чувате ли ме? Елария? Която и да е? Тиен?
Прекара половината нощ на прозореца, вика, докато не пресипна, но никой не й извика в отговор. Това я изплаши неописуемо. Ако Пясъчните змии бяха затворени в Кулата на копието, със сигурност щяха да чуят виковете й. Защо не й отговаряха? „Ако баща ми им е посегнал, никога няма да му го простя“, каза си.
След две седмици търпението й вече бе изтъняло до скъсване.
— Ще говоря веднага с баща си — заяви тя на Борс с най-властния си тон. — Ще ме заведеш при него. — Не я заведе при него.
— Готова съм да видя принца — каза на Тимот, но той й обърна гръб, все едно че не я чу.
На другата сутрин Ариан чакаше до вратата и когато тя се отвори, изхвърча навън покрай Беландра, като отпрати блюдото с подлютените яйца да се пръсне в стената, но стражите я хванаха, преди да измине и три разтега. Тях също ги познаваше, но останаха глухи за заканите й. Довлякоха я обратно в килията, въпреки че риташе и се дърпаше.
Ариан реши, че трябва да действа с повече хитрина. Голямата й надежда беше Цедра — момичето беше младо, наивно и лековерно. Принцесата помнеше, че Гарин веднъж се похвали, че е лягал с нея. Следващия път, докато се къпеше и Цедра сапунисваше раменете й, й заговори за какво ли не.
— Зная, че са ти заповядали да не ми говориш — каза й, — но никой не ми е казал аз да не ти говоря. — Заговори за дневната жега, какво са й донесли снощи за вечеря и колко бавна и скована става напоследък горката Беландра. Принц Оберин беше въоръжил всяка от своите дъщери, за да не са никога беззащитни, но Ариан Мартел не разполагаше с друго оръжие освен с хитрината си. Затова се усмихваше и я омайваше, и нищо не искаше в замяна от Цедра, нито дума, нито кимване.
На другия ден на вечеря отново забъбри на момичето, докато я обслужваше. Този път бегло спомена за Гарин. Цедра я погледна свенливо и дори разля виното, докато наливаше. „Така е било значи, нали?“, помисли Ариан.
На следващата баня заговори за затворените си приятели, особено за Гарин.
— За него най-много се боя — сподели тя. — Сираците са със свободен дух, обичат да скитат на воля. Гарин има нужда от слънчева светлина и свеж въздух. Ако го заключат в някоя влажна каменна килия, как ще оцелее? И година няма да издържи в Гастон Грей. — Цедра не отвърна, когато Ариан излезе от водата, но стискаше гъбата толкова силно, че сапунът капеше по мирския килим.
Все пак минаха още четири дни и две къпания, докато спечели момичето.
— Моля ви — най-сетне прошепна Цедра, след като Ариан с най-страшни подробности описа как Гарин се хвърля от прозореца на килията си, за да вкуси за сетен път свободата, преди да умре. — Трябва да му помогнете. Моля ви, не позволявайте да умре.
— Нищичко не мога да направя, докато съм заключена тук — прошепна й тя в отговор. — Баща ми не иска да ме види. Ти си единствената, която може да спаси Гарин. Обичаш ли го?