Ариан Мартел беше отраснала с очакването, че един ден ще бъде омъжена за някой от големите лордове по избор на баща й. Затова бяха принцесите, беше си мислила… макар че, честно казано, чичо й Оберин имаше различен възглед по въпроса.
— Ако искате да се жените, женете си — казваше Червената пепелянка на дъщерите си. — Ако не, взимайте си удоволствието, където го намерите. Без друго е толкова малко на този свят. Но избирайте добре. Ако ви оседлае някой тъпак или грубиян, не търсете мен да ви отървавам от него. Дал съм ви инструментите да го направите сами.
Свободата, която бе позволил принц Оберин на незаконните си дъщери, така и не бе споделена от законната наследничка на принц Доран. Ариан трябваше да се омъжи; беше приела това. Дрей я беше пожелал, знаеше го; също и брат му Дезиел, Рицарят на Лимоновия лес. Демън Пясък бе стигнал дотам да поиска ръката й. Демън обаче беше незаконороден, а принц Доран не мислеше да я жени за дорнец.
Ариан и това беше приела. Една година братът на крал Робърт им бе дошъл на гости и тя направи всичко, за да го съблазни, но беше още непохватно момиче и лорд Ренли като че ли по-скоро го досмеша, отколкото се възпламени от ухажванията й. По-късно, когато Хостър Тъли я покани да отиде в Речен пад и да се запознае с наследника му, тя запали свещи на Девата от благодарност, но принц Доран отклони поканата. Принцесата бе готова дори да обсъди Уилас Тирел, колкото и да беше сакат, но баща й отказа да я прати в Речен пад да се срещне с него. Опита се да иде въпреки него, с помощта на Тирел… но принц Оберин ги хвана във Вайт и ги върна. Същата година принц Доран се опита да я сгоди за Бен Бийсбъри, дребно лордче на осемдесет години и сляп, колкото и беззъб.
Бийсбъри умря след две години. Това й даде някаква утеха — не можеха да я принудят да се омъжи за него, след като е мъртъв. А лордът на Брода отново се беше оженил, тъй че и от негова страна беше в безопасност. „Елдън Естермонт обаче още е жив и неженен. Лорд Росби и лорд Грандисон също“. Грандисон го наричаха Сивата брада, но още когато я запознаха с него, брадата му беше станала снежнобяла. На пира в негова чест беше заспал между рибеното блюдо и месото. Дрей бе подхвърлил, че е съвсем подобаващо, тъй като гербът му е спящ лъв. Гарин я предизвика да види дали ще може да върже брадата му на възел, без да го събуди, но Ариан се въздържа. Грандисон изглеждаше приятен човек, не толкова кисел като Естермонт и по-здрав от Росби. Но нямаше да се омъжи за него. „Дори Хота да застане зад мен с брадвата“.
Никой не дойде да се жени за нея на другия ден, нито на по-другия. Нито Цедра се върна. Ариан се опита да спечели Мора и Мелей по същия начин, но нищо не се получи. Ако можеше да остане насаме с една от двете, сигурно щеше да има някаква надежда, но заедно двете сестри бяха като стена. Принцесата вече бе готова да я горят с нажежено желязо или да изкара една вечер на дибата, Самотата щеше да я подлуди. „Заслужила съм брадвата на палача за това, което сторих, но той и това няма да ми даде. По-скоро ще ме остави да изгния затворена и ще забрави, че изобщо съм живяла“. Зачуди се дали майстер Калеот в този момент не пише прокламация, провъзгласяваща брат й Куентин за наследник на Дорн.
Дните идваха и си отиваха един след друг, толкова много, че Ариан изгуби представа от колко време е затворена. Все повече време прекарваше в леглото, докато не стигна до състояние, при което ставаше само за да използва нужника. Храните, които носеха слугите, изстиваха недокоснати. Ариан спеше и се будеше, и заспиваше отново, и все пак се чувстваше твърде уморена, за да стане. Молеше се на Майката за милост и на Воина за кураж, и заспиваше отново. Нови ястия заместваха старите, но и тях не ядеше. Веднъж, когато се почувства особено силна, отнесе храната до прозореца и я хвърли на двора, за да не я изкушава. Усилието я изтощи, тъй че след това се добра до леглото и спа половин ден.
После един ден я събуди груба ръка — разтърси я за рамото.
— Малка принцесо — заговори й глас, който познаваше от детинство. — Станете и се облечете. Принцът ви повика.
Над нея стоеше Арео Хота, старият й приятел и защитник. И й говореше. Ариан се усмихна сънено. Хубаво беше да вижда това обрулено, нашарено с белези лице и да чува дълбокия дрезгав глас.