— Никога не съм те мразил. — Гласът на принц Доран бе изтънял и изпълнен със скръб. — Ариан, не разбираш.
— Отричаш ли, че си писал тези думи?
— Не. Беше когато Куентин замина в Ирънууд. Наистина смятах той да ме наследи, да. За тебе имах други планове.
— О, да. И то какви планове. Джилс Росби. Слепият Бен Бийсбъри. Грандисон Сивата брада. Те бяха плановете ти.
Не му остави възможност да отвърне.
— Зная, че дългът ми е да осигуря наследник за Дорн, никога не съм забравяла това. Щях да се венчая, но партиите, които ми водеше, бяха чисто оскърбление. С всеки един ти плюеше на мен. Ако изобщо бе изпитвал някаква обич към мен, защо ще ме предлагаш на Уолдър Фрей?
— Защото знаех, че ще го отхвърлиш. Трябваше да ме видят, че се опитвам да ти намеря съпруг, след като достигна определена възраст, иначе щеше да породи подозрения, но не смеех да ти доведа никой, когото би могла да приемеш. Ти беше обещана, Ариан.
„Обещана?“ Ариан го зяпна невярващо.
— Какво ми казваш? Поредната лъжа ли е това? Никога не си казвал…
— Договорът беше сключен тайно. Смятах да ти го кажа, когато пораснеш достатъчно… като навършиш пълнолетие, но…
— Аз съм на двадесет и три, от седем години пораснала жена.
— Знам. Ако те държах толкова дълго в неведение, то беше за да те опазя. Ариан, твоят характер… за теб една тайна беше само хубава приказка, която да изшепнеш на Гарин или Тиен нощем в леглото. Гарин клюкарства, както са способни само сираците, а Тиен нищо не крие от Обара и лейди Ним. А ако те научеха… Обара е твърде пристрастена към виното, а Ним е твърде близка с близнаците Фаулър. А на кого можеха да го доверят близнаците Фаулър? Не можех да поема риска!
Беше смутена, объркана. „Обещана. Била съм обещана“.
— Кой е той? За кого съм била сгодена през всички тези години?
— Все едно. Мъртъв е. Това я обърка още повече.
— Старците са толкова крехки. Счупен таз ли беше? Простуда? Подагра?
— Беше гърне разтопено злато. Принцовете грижливо съставяме плановете си, а боговете ги разбиват с безгрижно нехайство. — Принц Доран махна уморено с подутата си зачервена длан. — Дорн ще бъде твой. Имаш думата ми за това, стига думата ми все още да означава нещо за теб. Твоят брат Куентин трябва да извърви тежък път.
— Какъв път? — Ариан го изгледа недоверчиво. — Какво криеш? Седмината да ме пощадят дано, но до гуша ми е дошло от тайни. Кажи ми останалото, татко… или обяви Куентин за свой наследник, повикай Хота с брадвата му и нека да умра до братовчедките си.
— Наистина ли вярваш, че бих посегнал на децата на брат си? — Баща й направи гримаса. — Обара, Ним и Тиен не са лишени от нищо, освен от свободата си, а Елария и дъщерите й живеят щастливо, пазени във Водните градини. Дорея брули портокали от дръвчетата с малкия си боздуган, а Елия и Обела са станали ужаса на езерцата. — Принцът въздъхна. — Не беше толкова отдавна, когато и ти играеше в тези езерца. Често яздеше на раменете на едно по-голямо момиче… високо момиче с пухкава жълтеникава коса…
— Джейни Фаулър или сестра й Дженелин. — Ариан не си беше спомняла за това от години. — О, и Фрин, баща й беше ковач. Косата й беше кафява. Но любимецът ми беше Гарин. Когато яхнех Гарин, никой не можеше да ни надвие, дори Ним и онова зеленокосо тирошко момиче.
— Онова зеленокосо момиче беше дъщерята на Архонта. Теб трябваше да пратя на нейно място в Тирош. Трябваше да служиш на Архонта като виночерпка и тайно да се срещаш с годеника си, но майка ти ме заплаши да посегне на живота си, ако й отвлека още едно дете, и аз… не можех да й го причиня.
„Историята му става все по-странна“.
— Там ли е отишъл Куентин? В Тирош, за да ухажва зеленокосата дъщеря на Архонта?
Баща й вдигна една фигурка от киваса.
— Трябва да разбера как си научила, че Куентин е в странство. Брат ти замина с Клемент Ирънууд, майстер Кедри и трима от най-добрите млади рицари на лорд Лимонов лес на дълго и опасно пътуване, с несигурно посрещане в края. Трябва да ни донесе копнежа на сърцата ни.