— Не бъдете сигурна, милейди. Тя си е наполовина муле. Мисля, че по-скоро ще ни остави да измрем от глад, отколкото да подложи животните си на риск.
Усмихна се, като го каза. „Винаги се усмихва, щом заговори за Мия Камък.“ Мия беше много по-млада от сир Лотор, но когато баща й уреждаше брака между лорд Корбрей и неговата щерка на търговец, й каза, че младите момичета винаги са най-щастливи с по-стари мъже.
— Невинността, съчетана с опит, дава съвършен брак — така й каза.
Алайн се зачуди как ли приема Мия сир Лотор. Със смачкания му нос, четвъртитата челюст и рошавата посивяла коса Брун не можеше да се нарече хубав, но не беше и грозен. „Простовато и честно лице.“ Макар да се беше издигнал до рицар, потеклото му беше много ниско. Една вечер й бе споделил, че е родственик на Брун от Кафява падина, стара рицарска фамилия от нос Краклоу.
— Отидох при тях, след като баща ми умря — беше й признал, — но те ми се изсмяха и казаха, че не съм от тяхната кръв.
Не искаше да говори какво бе станало след това, освен че се беше научил на бойни умения по трудния начин. Беше трезвен и кротък мъж, но силен. „И според Петир е верен. Вярва му повече, отколкото на всеки друг.“ Брун щеше да е добра партия за незаконородено момиче като Мия. „Можеше да е по-друго, ако баща й я бе признал, но така и не го е направил. А според Мади не е и девица.“
Морд изплющя с камшика и първите два вола се затътриха в кръг да въртят макарата. Веригата започна да се развива, задрънча по камъните в дългия си път надолу към Небе. „Горките волове“, помисли Алайн. Морд щеше да им среже гърлата и да ги насече, преди да тръгне, и да ги остави на соколите. Останеше ли нещо, щом отвореха отново Орлово гнездо, щеше да се опече за пролетния пир, стига да не се е развалило. Добър запас замръзнало на кокал месо предричаше изобилно лято, както твърдеше старата Гретчел.
— Милейди — заговори сир Лотор. — По-добре да го знаете. Мия не дойде сама. С нея е лейди Миранда.
— О!
„Защо е трябвало да бие целия този път до върха само за да тръгне отново надолу?“ Миранда Ройс беше дъщерята на лорд Нестор. Единствения път, когато Санса бе посетила Портите на Луната на път за Орлово гнездо, с леля й Лиза и лорд Петир, я нямаше, но оттогава Алайн беше слушала много за нея от войниците и слугинчетата в замъка. Майка й отдавна беше умряла, тъй че лейди Миранда поддържала бащиния си замък; според слуха дворът му бил много по-оживен, докато тя била там, отколкото когато я нямало.
— Рано или късно ще трябва да се срещнеш с Миранда Ройс — беше я предупредил Петир. — Внимавай с нея. Обича да се прави на весела глупачка, но е по-проницателна и от баща си. Дръж си езика в нейно присъствие.
„Ще внимавам — помисли си. — Но не знаех, че ще ми се наложи толкова скоро.“
— Робърт ще е доволен. — Той обичаше Миранда Ройс. — Ще трябва да ме извините, сир. Трябва да си приготвя багажа.
Качи се за последен път до стаята си. Прозорците бяха здраво затворени и с пуснати кепенци, мебелите покрити с платно. Някои от вещите й вече бяха изнесени, други — подредени. Всички коприни и хермелини на лейди Лиза трябваше да се оставят. Най-лъскавият й лен и най-пухкавите кадифета, богатото везмо и фината мирска дантела — всичко това щеше да си остане. Долу Алайн трябваше да се облича скромно, както подобава за момиче със скромно потекло. „Все едно е — каза си тя. — Дори и тук не смеех да обличам най-хубавите й дрехи.“
Гретчел беше оголила леглото й и бе подредила останалото й облекло. Алайн вече носеше вълнен клин под полите си върху двата ката долни дрехи. Сега навлече отгоре връхна дреха от агнешка кожа и кожено наметало с качулка, с извезаната на него птица присмехулник, подарък от Петир. Имаше и шал, и кожени ръкавици, обшити с козина като ботушите й. Щом облече всичко това, се почувства дебела и космата като мече. „Но ще съм доволна с тях сред планината“, трябваше да си напомни. Огледа за сетен път стаята, преди да напусне. „Тук бях в безопасност, но долу…“
Когато се върна при рудана, завари Мия Камък да чака нетърпеливо с Лотор Брун и Морд. „Сигурно се е качила в бурето да види какво толкова ни забавя.“ Тънка и жилава, Мия изглеждаше корава като старите кожени дрехи, които носеше под сребристата си ризница. Косата й беше черна като гарваново крило, толкова къса и чорлава, че Алайн подозираше, че си я подрязва с кама. Най-хубавото у Мия бяха очите й, големи и сини. „Би могла да е хубава, ако се облече като момиче.“ Алайн неволно се зачуди дали сир Лотор я харесва повече в желязото и кожите й, или си я мечтае облечена в дантела и коприна. Мия обичаше да казва, че баща й бил козел, а майка й улулица, но Алайн бе научила истината от Мади. „Да — помисли си, докато я гледаше сега, — тези очи са неговите, а и косата, гъстата черна коса, като на двамата с Ренли.“