Когато най-сетне стигнаха бащиния й замък, лейди Миранда също дремеше, а Алайн си мечтаеше за леглото. „Ще е с пухена постеля — казваше си, — мека и топла, и дълбока, отрупана с дебели кожи. Ще сънувам сладък сън, а щом се събудя, отвън ще лаят кучета, жени ще си бърборят при кладенеца и в двора ще кънтят мечове. А след това ще има пир с музика и танци.“ След мъртвата тишина на Орлово гнездо беше закопняла за викове и смях.
Но докато ездачите слизаха от мулетата си, един от стражите на Петир излезе от цитаделата и рече:
— Лейди Алайн, лорд-протекторът ви очаква.
— Той се е върнал? — възкликна тя изненадана.
— Привечер. Ще го намерите в западната кула.
Беше след полунощ, по-близо до изгрев, отколкото до заник слънце, и повечето замък спеше, но не и Петир Белиш. Алайн го завари да седи до пращящия огън и да пие греяно вино с трима мъже, които не познаваше. Всички станаха, щом тя влезе, и Петир се усмихна топло.
— Алайн. Ела, мило, дай целувка на татко.
Тя го прегърна прилежно и го целуна по бузата.
— Съжалявам, че се натрапих, татко. Никой не ми каза, че имате компания.
— Изобщо не се натрапваш, миличко. Тъкмо разказвах на тези добри рицари каква предана дъщеря си имам.
— Предана и прекрасна — каза един елегантен млад рицар с буйна руса грива, която се спускаше на вълни по раменете му.
— Да — рече вторият рицар, едър мъж с гъста късо подрязана брада, червен и прорязан със синкави вени нос и широки като лопати ръце. — Точно тук прекъснахте, милорд.
— И аз щях да го направя, ако беше моя дъщеря — каза последният рицар, нисък жилав мъж с лукава усмивка, остър нос и четинеста рижа коса. — Особено при такива грубияни като нас.
Алайн се засмя.
— Грубияни? — подхвърли им закачливо. — Хм, аз пък ви взех и тримата за галантни рицари.
— Рицари са си — рече Петир. — Галантността им тепърва ще се доказва, но можем да се надяваме. Позволи ми да ти представя сир Байрон, сир Моргат и сир Шадрич. Господа, лейди Алайн, моя доведена и много умна дъщеря… с която се налага да поговоря, стига да сте така добри да ни извините.
Тримата рицари се оттеглиха с вежлив поклон. Високият с русата коса целуна ръката й, преди да напусне.
— Странстващи рицари? — попита Алайн, щом вратата се затвори.
— Гладни рицари. Реших, че няма да е зле да разполагаме с още няколко меча край себе си. Времената стават все по-интересни, миличко, а когато времената са интересни, мечовете никога не са излишни. Рицарят Мерлинг се върна в Града на гларуса, а старият Осуел има да разкаже някои истории.
Беше достатъчно благоразумна да не пита какви истории. Ако Петир поискаше да ги научи, щеше да й ги каже.
— Не очаквах, че ще се върнеш толкова скоро. Радвам се, че дойде.
— Изобщо нямаше да го разбера по целувката, която ми даде. — Придърпа я към себе си, хвана лицето й в шепи и я целуна продължително по устните. — Ето това е целувка за добре дошъл. Гледай следващия път да си по-добра.
— Да, татко. — Тя се изчерви.
— Няма да повярваш и на половината от това, което става в Кралски чертог, миличко. Церсей залита от една идиотщина към друга, не без помощта на нейния съвет на глухите, тъпите и слепите. Очаквах, че ще опропасти кралството и ще се самоунищожи, но изобщо не очаквах, че ще успее да го постигне чак толкова бързо. Доста дразнещо е. Бях се надявал, че ще разполагам с четири-пет кротки години да посадя някои семена и да оставя плодовете да узреят, но сега… добре поне, че вирея в хаоса. Боя се, че малкото мир и ред, който ни оставиха петимата крале, няма да надживее дълго трите кралици.
— Три кралици? — Не го разбра.
А и Петир не обясни. Вместо това се усмихна и каза:
— Донесъл съм подарък на миличкото ми момиче.
Алайн беше толкова доволна, колкото и изненадана.
— Рокля ли е? — Беше чувала, че в Града на гларуса има великолепни шивачки, а и толкова й бе омръзнало да се облича бедняшки.
— Нещо по-добро. Опитай пак.
— Накити?
— И най-хубавият накит не може да се надява, че ще надмине хубостта на очите на дъщеря ми.
— Лимони? Да не си намерил лимони? — Беше обещала на Сладкия Робин лимонови кексчета, а за лимонови кексчета трябват лимони.