Знаеше я.
— Лудият крал го убил.
— Точно така. А скоро след това сир Денис остави бременната си съпруга Уейнууд, за да тръгне на война. Загина в Битката на Камбаните, от прекомерна храброст и от брадва. Когато съобщили на дамата му за кончината, тя умряла от скръб, а скоро я последвал новороденият им син. Все едно, през войната Джон Арин се сдоби с млада жена, за която имаше основание да вярва, че е плодовита. Сигурен съм, че е бил много обнадежден, но двамата с тебе знаем, че от Лиза получи само помятания, мъртвородени и горкичкия Сладък Робин.
— Което ни връща към петте останали дъщери на Елис и Алис — продължи той. — Най-голямата от тях останала с ужасни белези от същата болест, която убила сестрите й, тъй че станала септа. Друга била изкусена от един наемник. Сир Елис я прокудил и тя станала сестра на мълчанието, след като копелето й умряло като бебе. Третата се омъжила за владетеля на Папс, но се оказала ялова. Четвъртата била на път към Речните земи, за да се омъжи за някой от Бракъните, когато я отвлекли Изгорените. С което останала най-малката, която се омъжила за оземлен рицар, заклет васал на Уейнууд, дала му син, когото нарекла Харолд, и умряла. — Обърна дланта й и нежно целуна китката й. — И тъй, кажи ми, миличко, защо е Хари Наследника?
Очите й се разшириха.
— Той не е наследник на лейди Уейнууд. Той е наследникът на Робърт! Ако Робърт умре…
Петир повдигна вежда.
— Когато Робърт умре. Горкичкият ни храбър Сладък Робин е болно момче, въпрос е само на време. Когато Робърт умре, Хари Наследника става лорд Харолд, Защитник на Долината и Владетел на Орлово гнездо. Знаменосците на Арин никога няма да обикнат мен, нито глупавичкия ни треперещ Робърт, но ще обичат своя Млад сокол… а когато се съберат на сватбата му и ти се появиш с дългата си кестенява коса, загърната в девичия плащ в бяло и сиво, с извезано на гърба вълчище… ами, всеки рицар в Долината ще врече меча си да върнеш рожденото си право. Ето това е подаръкът ми за теб, моя сладка Санса… Хари, Орлово гнездо и Зимен хребет. Заслужава си още една целувка, не мислиш ли?
Бриен
„Лош сън е това“, помисли. Но ако сънуваше, защо болеше толкова?
Дъждът беше спрял, но целият свят беше мокър. Наметалото й тежеше като ризницата. Въжетата, овързали китките й, бяха подгизнали, но това само ги правеше още по-стегнати. Колкото и да въртеше ръце, не можеше да ги измъкне. Не разбираше нито кой я е вързал, нито защо. Опитваше се да попита сенките, ала те не отвръщаха. Навярно не я чуваха. Навярно не бяха истински. Кожата й пареше под пластовете мокра вълна и ръждясалата ризница. Чудеше се дали всичко това не е трескав сън.
Беше на кон — лежеше по корем през задницата му като чувал с овес. Китките и глезените й бяха вързани ведно. Въздухът беше влажен, земята долу — загърната в мъгла. Главата й се поклащаше с всяка стъпка. Чуваше нечии гласове, но можеше да вижда само земята под конските копита. Имаше счупени кости. Лицето й бе подпухнало, едната буза — лепкава от кръв, а всяко подрусване я жегваше болезнено в ръката. Чуваше как Подрик й подвиква сякаш някъде отдалече:
— Сир? — повтаряше. — Сир? Милейди? Сир? Милейди? Гласът му беше приглушен и едва доловим.
После се възцари тишина.
Сънуваше, че е в Харънхъл, пак долу в мечата яма. Този път срещу нея стоеше Захапката, грамаден, плешив и бял като личинка, с гноясали рани по бузите. Дойде гол, галеше члена си, скърцаше с острите си зъби. Бриен побягна.
— Мечът ми — извика. — Клетвопазител. Моля ви. — Зрителите не й отвърнаха. Ренли беше там, с Дик Чевръстия и Кейтлин Старк. Шагуел, Пъг и Тимеон бяха дошли, и труповете от дърветата с техните хлътнали страни, подути езици и празни очни кухини. Бриен изхлипа от ужас, като ги видя, а Захапката я сграбчи за ръката, дръпна я към себе си и отпра месо от лицето й. — Джайм — чу тя писъка си. — Джайм!
Но и в дълбините на съня болката не преставаше. Лицето й пулсираше. Рамото й кървеше. Болеше я при всеки дъх. Болката като мълния изпращя нагоре по ръката й. Извика за майстер.
— Нямаме майстер — отвърна момичешки глас. — Само аз съм. „Търся момиче — спомни си Бриен. — Знатна девица на тринайсет, със сини очи и кестенява коса“.
— Милейди? — промълви тя. — Лейди Санса?
Отвърна й мъжки смях.
— Мисли, че си Санса Старк.
— Няма да стигне далече. Ще умре.
— Един лъв по-малко. Няма да се разплача.