— Ти си Хрътката.
Той се ухили. Зъбите му бяха ужасни — криви, кафяви и прогнили.
— Сигурно. Като видях как милейди взе, че уби последната. — Завъртя глава и се изплю.
Спомни си блясъка на мълнията, калта под краката си.
— Аз убих Рордж. Той е взел шлема на Клегейн от гроба, а ти си го откраднал от неговия труп.
— Не чух да възразява.
Торос изсъска стъписано.
— Вярно ли е това? Шлемът на мъртвец? Толкова ниско ли сме паднали?
Едрият мъж го изгледа навъсено.
— Стоманата е добра.
— Нищо добро няма в този шлем, нито в мъжете, които го носиха — каза червеният жрец. — Сандор Клегейн беше изтерзана душа, а Рордж беше звяр в човешка кожа.
— Не съм ни единият, ни другият.
— Тогава защо показваш лицето им на света? Див, озъбен, извратен… това ли искаш да бъдеш, Лем?
— Този шлем ще плаши враговете ми.
— Този шлем плаши мен.
— Затвори си очите тогава. — Мъжът в жълтото наметало махна рязко. — Отведете курвата.
Бриен не оказа съпротива. Бяха четирима, а тя бе изтощена и ранена, гола под вълнената риза. Трябваше да наведе глава, за да не се удари в тавана, щом я подкараха през кривия коридор. Проходът се издигна рязко и на две места зави, преди да свърши в по-голяма кухина, пълна с разбойници.
В средата на пода бе изкопано огнище и въздухът бе изпълнен със синкав дим. Мъжете се бяха струпали край пламъците и се грееха. Други стояха край стените или седяха на сламени постели. Имаше и жени, и дори няколко деца, които надничаха плахо иззад полите на майките си. Там беше и Дългата Джейни Вътъка.
В една ниша беше вдигната груба маса на дървени магарета. Зад нея седеше жена, цялата в сиво, загърната в наметало и със спусната качулка. В ръцете й имаше корона, бронзово кръгче, обкръжено с железни мечове. Тя я оглеждаше, пръстите й галеха връхчетата, сякаш за да изпитат остротата им. Очите й проблясваха изпод ръба на качулката.
Сивото беше цветът на мълчаливите сестри, слугините на Странника. Ледени тръпки пробягаха по гърба на Бриен. „Каменното сърце“.
— Милейди — заяви едрият мъж. — Ето я.
— Да — добави едноокият. — Курвата на Кралеубиеца. Тя трепна.
— Защо ме наричате така?
— Ако взимах по сребърен елен всеки път, когато споменаваше името му, щях да съм богат като приятелите ти Ланистъри.
— Това беше само… вие не разбирате…
— Не разбираме значи? — Едрият се изсмя. — Ние ли не разбираме? Около теб вони на лъв.
— Не е така.
Друг от разбойниците пристъпи към нея, по-млад, в мръсен кожух от овча кожа. Държеше Клетвопазител.
— Това го доказва.
В гласа му се долавяше скрежът на северняшкия говор. Той измъкна меча от ножницата и го положи на масата пред лейди Каменно сърце. На светлината от огнището червените и черни пластове по острието сякаш заиграха, но очите на жената в сиво се бяха спрели само на ефеса: златна лъвска глава с рубинени очи, които блестяха като две червени звезди.
— Това — също. — Торос Мирски извади от ръкава си свитък и го постави до меча. — Носи печата на момчето крал и казва, че приносителят е по негова работа.
Лейди Каменно сърце отмести меча да прочете писмото.
— Мечът ми беше даден за добро дело — каза Бриен. — Сир Джайм даде клетва пред Кейтлин Старк…
— Преди приятелите му да й срежат гърлото ще да е било — прекъсна я едрият мъж с жълтото наметало. — Всички знаем за Кралеубиеца и неговите клетви.
„Няма полза — осъзна Бриен. — Никакви мои думи няма да ги склонят“. Въпреки това продължи:
— Той обеща на лейди Кейтлин дъщерите й, но когато стигнахме в Кралски чертог, тях ги нямаше. Джайм ме прати да издиря лейди Санса…
— И ако беше намерила момичето, какво трябваше да направиш с него? — попита младият северняк.
— Да я защитя. Да я отведа някъде на безопасно.
Едрият мъж се изсмя.
— Къде това? В тъмниците на Церсей?
— Не.
— Отричай колкото си щеш. Този меч казва, че си лъжкиня. Да не би да се очаква да повярваме, че Ланистърите дават злато и рубини на врагове? Че Кралеубиеца е поискал да скриеш момичето от неговата близначка? И че това писъмце с печата на кралчето е само в случай, че ти се наложи да си избършеш задника? А и компанията с тебе… — Едрият мъж се обърна, махна с ръка, тълпата разбойници се разстъпи и изведоха напред още двама пленници. — Момчето е било скуайър на самото Дяволче, милейди — каза той на лейди Каменно сърце. — Другият е един от проклетите рицари на проклетия Рандил Тарли.