Хюл Хънт беше пребит така жестоко, че лицето му се беше подуло почти до неузнаваемост. Залитна, щом го избутаха напред, и за малко щеше да падне. Подрик го хвана под мишницата и го задържа.
— Сир — отчаяно промълви момчето, като видя Бриен. — Милейди искам да кажа. Съжалявам.
— Няма за какво да съжаляваш. — Бриен се обърна към лейди Каменно сърце. — Каквато и измяна да смятате, че съм извършила, милейди, Подрик и сир Хюл не участват в това.
— Те са лъвове — каза едноокият. — Това стига. Викам да ги обесим. Тарли избеси десетки от нашите, време е и ние да обесим негови.
Сир Хюл й се усмихна вяло.
— Милейди, трябваше да се омъжите за мен, когато ви предложих. Боя се, че сте обречена да умрете девица, а аз — бедняк.
— Пуснете ги — примоли се Бриен.
Жената в сиво не отвърна. Огледа меча, свитъка и короната от бронз и желязо. Накрая бръкна под челюстта си и се стисна за гърлото, сякаш искаше да се удуши. Но вместо това заговори… Гласът й излизаше накъсано, измъчен. Звукът сякаш идваше от гърлото й — отчасти грак, отчасти хрип и къркорене. „Езикът на прокълнатите“, помисли Бриен.
— Не разбирам. Какво казва?
— Попита за името на този твой меч — каза младият северняк с овчия кожух.
— Клетвопазител — отвърна Бриен.
Жената в сиво изсъска през пръстите си. Очите й бяха като две червени ями, грейнали в сенките. Заговори отново:
— Не, казва. Наречи го Клетворушител, казва. Направен е за измяна и убийство. Тя го нарича Лъжеприятел. Като тебе.
— Кого съм излъгала?
— Нея — отвърна севернякът. — Може ли милейди да е забравила, че си се заклела да й служиш?
Имаше само една жена, на която Девата на Тарт се бе заклела да служи.
— Не може да бъде! Тя е мъртва!
— Смърт и правото на госта — промълви Дългата Джейни Вътъка. — Не означават толкова като някога, и двете.
Лейди Каменно сърце смъкна качулката и разви големия сив шал от лицето си. Косата й беше суха и чуплива, бяла като кост. Челото й беше на зелени и сиви петна, нашарено с кафявите цветове на развалата. Плътта по лицето й беше раздрана на ивици от очите до челюстта. Някои късове бяха полепнали със засъхнала кръв, но други зееха отворени и откриваха черепа отдолу.
„Лицето й — помисли Бриен. — Лицето й беше толкова волево и красиво, кожата толкова гладка и мека“.
— Лейди Кейтлин? — Сълзи бликнаха в очите й. — Казаха… казаха ми, че сте мъртва.
— Мъртва е — заговори Торос Мирски. — Фрей срязаха гърлото й от ухо до ухо. Когато я намерихме до реката, беше мъртва от три дни. Харвин ме помоли да й дам целувката на живота, но беше много късно. Не исках да го сторя, затова лорд Берик я целуна по устните и пламъкът на живота се вля от него в нея. И… тя възкръсна. Богът на Светлината да ни опази дано. Тя възкръсна.
„Още ли сънувам? — зачуди се Бриен. — Поредният кошмар ли е това, донесен от зъбите на Захапката?“
— Не съм й изменила. Кажете й го. Заклевам се в Седмината. Заклевам се в моя меч.
Съществото, в което се бе превърнала някогашната Кейтлин Старк, се стисна отново за гърлото, пръстите й се впиха в грозната дълга рана на шията й и изтръгнаха още звуци.
— Думите са вятър, казва — промълви севернякът. — Казва, че трябва да докажеш верността си.
— Как?
— Със своя меч. Клетвопазител, така го нарече, нали? Тогава опази клетвата си към нея, казва милейди.
— Какво иска да направя?
— Иска синът й да е жив или мъжете, които го убиха, да са мъртви — рече едрият. — Иска да нахраниш враните, както те направиха на Червената сватба. Фрей и Болтън, да. Тях ще ги дадем на нея, колкото поиска. От теб иска само Джайм Ланистър.
„Джайм“. Името се изви в корема й като нож.
— Лейди Кейтлин, аз… не разбирате. Джайм… той ме спаси да не ме насилят Кървавите глумци, когато ни плениха, а после се върна за мен, скочи в мечата яма с голи ръце… кълна ви се, той не е вече човекът, който беше. Той ме прати за Санса, да я опазя, не може да е замесен в Червената сватба.
Пръстите на лейди Кейтлин се впиха още по-дълбоко в гърлото й и думите заизлизаха, сподавени и накъсани, поток, мразовит като лед. Севернякът заговори: