Сир Озни не се оказа далече. Килията беше тъмна и затворена с желязна врата. Върховният септон извади ключ да я отвори и свали от стената една факла.
— След вас, ваше величество.
Озни Черно котле висеше гол от тавана, полюшваше се на две тежки железни вериги. Беше бит с камшик. Гърбът и раменете му бяха целите в кръв, краката и задникът му също.
Кралицата ахна.
— Какво сте направили;!
— Потърсихме истината, най-усърдно.
— Той ви каза истината. Дойде при вас по своя воля и изповяда греховете си.
— Да. Направи го. Чували сме много мъже да се изповядват, ваше величество. Но рядко съм чувал мъж да е толкова доволен от вината си.
— Били сте го!
— Не може да има наказание без болка. Никой не трябва да пести бича, както казах на сир Озни. Самият аз рядко се чувствам толкова близо до бога, както докато се самобичувам заради собствената ми греховност, макар и най-черните ми грехове да не са толкова черни като неговите.
— Н-но… вие проповядвате милостта на Майката…
— Сир Озни ще вкуси това сладко мляко в отвъдния живот. В „Седемлъчата звезда“ е писано, че всички грехове трябва да се прощават, но престъпленията все пак трябва да се наказват. Озни Черно котле е виновен в измяна и убийство, а наказанието за измяна е смърт.
„Той е най-обикновен жрец, не може да направи това“.
— Не е в правата на Вярата да осъжда човек на смърт, каквото и да е престъплението му.
— Каквото и да е престъплението му. — Върховният септон повтори думите бавно, сякаш ги претегляше. — Странно, ваше величество, колкото по-усърдно прилагахме бича, толкова повече като че ли се променяха престъпленията на сир Озни. Сега иска да ни накара да повярваме, че изобщо не е докосвал Марджери Тирел. Не е ли така, сир Озни?
Озни Черно котле отвори очи и видя застаналата пред него кралица. Езикът му пробяга по подутите устни и той промълви:
— Валът. Ти ми обеща Вала.
— Той е луд — каза Церсей. — Вие сте го довели до лудост.
— Сир Озни — заговори с твърд, ясен глас Върховният септон, — имали ли сте плътско сношение с кралицата?
— Да. — Озни се изви в прангите и веригите тихо подръннаха. — С ей тая тука. Тя е кралицата, дето ебах, същата, дето ме прати да убия стария Върховен септон. Нямаше никакви стражи. Просто влязох, докато спеше, и го затиснах с възглавницата.
Церсей се обърна вихрено и побягна.
Върховният септон се опита да я спре, но беше само един врабец, а тя беше лъвица от Скалата. Избута го, излетя през вратата и я затръшна. „Черно котле, трябват ми другите, ще пратя Осфрид със златните плащове и Озмунд с Кралската гвардия, Озни всичко ще отрече, щом го измъкнат, и ще се отърва от този Върховен септон точно както се отървах от предишния“. Четирите стари септи преградиха пътя й и се вкопчиха в нея с костеливите си ръце. Тя събори едната на пода, удари друга през лицето и се добра до стъпалата. Някъде по средата се сети за Таена Мериуедър. Залитна задъхана. „Седмината дано ме пощадят. Таена знае всичко. Ако хванат и нея и я набият…“
Избяга чак до септата, но не повече. Там я чакаха жени, още септи и сестри на мълчанието, по-млади от старите вещици долу.
— Аз съм кралицата! — извика им. — Главите ви ще взема за това, ще ви взема главите на всичките. Пуснете ме да мина! — Но те затичаха към нея. Церсей избяга до олтара на Майката, но я хванаха там, десетки, и я повлякоха нагоре по стъпалата на кулата. В килията три мълчаливи сестри я задържаха на пода, а септа Сколера я съблече. Смъкна й и долните дрехи. Друга септа й хвърли груботъкана риза. — Не можете да правите това — не спираше да им крещи кралицата. — Аз съм Ланистър, пуснете ме, брат ми ще ви избие, Джайм ще ви изкорми от гърлото до путката, пуснете ме. Аз съм кралицата!
— Кралицата трябва да се моли — каза септа Сколера, преди да я оставят гола в студената мрачна килия.
Не беше хрисимата Марджери да навлече тъпата им риза и да се примири с този плен. „Ще ги науча какво значи да вкараш лъв в клетка“, помисли си. Разкъса ризата на сто къса, грабна каната с вода и я натресе в стената, после направи същото с нощното гърне. След като не влезе никой, заблъска с юмруци по вратата. Ескортът й беше долу на площада: десет гвардейци на Ланистър и сир Борос Блънт. „Само да чуят и ще дойдат да ме освободят, и ще замъкнем Върховния врабец в Червената цитадела във вериги“.