— Ваше благородие? — Стражът застана на отворената врата. — Лейди Уестърлинг и дъщеря й са отвън, както заповядахте.
Джайм избута картата настрана.
— Доведете ги.
„Добре, че поне момичето не изчезна“. Джейни Уестърлинг беше кралицата на Роб Старк, момичето, което му струваше всичко. С вълк в корема си можеше да се окаже по-опасна и от Черната риба.
Не изглеждаше опасна. Беше тънко и жилаво момиче, на не повече от петнайсет-шестнайсет години, по-скоро непохватно, отколкото изящно. Имаше тесни бедра, гърди не по-големи от ябълки, лешникови къдрици и меки кафяви очи на кошута. „Достатъчно хубава като за дете, но не и момиче, заради което да изгубиш кралство“, реши Джайм. Лицето й беше пълничко, а на челото имаше драскотина, полускрита под кичур кафява коса.
— Какво е станало? — попита той.
Момичето извърна глава.
— Нищо й няма — увери го майка й, жена със строго лице и рокля от зелено кадифе. На дългата й шия висеше наниз от златни раковини. — Не искаше да ми даде коронката, която й даде бунтовникът, а когато посегнах да я взема, това упорито дете се сбори с мен.
— Беше си моя — изхлипа Джейни. — Нямаше право. Роб я направи за мен. Аз го обичах!
Майка й понечи да я зашлеви, но Джайм пристъпи между двете и я спря.
— Седнете, и двете. — Момичето се сви в стола си като уплашено животинче, но майка й седна сковано, с вдигната глава. — Ще желаете ли вино?
Момичето не отвърна.
— Не, благодаря — каза майка й.
— Както желаете. — Джайм се обърна към дъщерята. — Съжалявам за загубата ви. Момчето имаше кураж, признавам му го. Трябва обаче да ви задам един въпрос. Носите ли дете от него, милейди?
Джейни скочи от стола и побягна към вратата, но стражът я хвана за ръката.
— Не носи — отвърна лейди Сибел, докато дъщеря й се мъчеше да се отскубне. — Погрижих се за това, както ми заповяда лорд баща ви.
Джайм кимна. Тивин Ланистър не беше човек, който ще пренебрегне такива подробности.
— Пуснете момичето. Засега приключих с нея. — И докато Джейни излизаше разхлипана, се обърна към майка й. — Домът Уестърлинг има прошката си, а брат ви Ролф е лорд на Кастамийр. Какво друго очаквате от нас?
— Лорд баща ви обеща достойни бракове за Джейни и по-малката й сестра. Лордове или наследници, закле ми се, не по-малки синове, нито домашни рицари.
„Лордове или наследници. Естествено“. Уестърлинг бяха стар и горд дом, но самата лейди Сибел беше по род от Спайсър, с потекло на надскочили положението си търговци. Баба й беше някаква полупобъркана вещица от Изтока, доколкото помнеше. А Уестърлинг бяха обеднели. По-млади синове бе най-доброто, на което можеха да се надяват дъщерите на Сибел Спайсър при обичайния ход на нещата, но едно хубаво гърне с ланистърско злато щеше да направи дори вдовица на мъртъв бунтовник привлекателна за доста лордове.
— Ще получите браковете си — каза Джайм, — но Джейни трябва да изчака още две години, преди отново да се омъжи. — Ако момичето вземеше скоро друг съпруг и заченеше от него, щяха да плъзнат слухове, че бащата е Младият вълк.
— Имам и двама сина също така — припомни му лейди Уестърлинг. — Ролам е с мен, но Рейнард беше рицар и отиде с бунтовниците на Близнаците. Ако знаех какво има да става там, изобщо нямаше да му го позволя. — В гласа й се долови упрек. — Рейнард изобщо не знаеше за… споразумението с лорд баща ви. Може да е пленник в Близнаците.
„Или може да е мъртъв“. Уолдър Фрей също едва ли знаеше за споразумението.
— Ще проуча. Ако сир Рейналд все още е пленник, може да ви го откупим.
— Спомена се също така и за негов брак. Жена от Скалата на Кастърли. Лорд баща ви каза, че ще го уреди.
„Дори от гроба ръката на лорд Тивин ни движи всички“.
— Знам. Джой е незаконната дъщеря на покойния ми чичо Герион. Може да се уреди годеж, стига това да е желанието ви, но бракът трябва да изчака. Джой е само на девет.
— Незаконна дъщеря? — Лейди Сибел все едно беше захапала лимон. — Искате един Уестърлинг да се ожени за копелдачка?
— Точно толкова, колкото искам Джой да се ожени за сина на изменница. Тя заслужава по-добро. — Джайм с радост щеше да удуши жената пред себе си с наниза от раковини. Джой беше сладко дете, макар и самотно; баща й беше любимият чичо на Джайм. — Дъщеря ви струва десет пъти повече от вас, милейди. Утре ще заминете е Едмур и сир Форли. Дотогава гледайте да не ми се мяркате пред очите. — Викна на стражата и лейди Сибел излезе, стиснала устни. Джайм се зачуди колко ли знае лорд Гавен за кроежите на жена си, „Колко ли знаем изобщо мъжете?“