Едмур и Уестърлинг тръгнаха на път с четиристотин мъже — Джайм още веднъж удвои ескорта в последния момонт. Поязди няколко мили с тях, за да поговори със сир Форли Престър. Макар сир Форли да носеше бича глава на връхното си палто и рога на шлема си, у него нямаше нищо биче. Беше нисък, слаб, съсипан от живота мъж. С острия нос, плешивото теме и прошарената си кафява брада приличаше повече на ханджия, отколкото на рицар.
— Не знам къде е Черната риба — напомни му Джайм. — Но ако може да измъкне Едмур, ще го направи.
— Няма да го позволя, милорд. — Като повечето ханджии, сир Форли не беше глупак. — Съгледвачи и лека конница ще оглеждат пътя ни, нощем ще укрепваме лагера. Подбрал съм десет души да стоят с Тъли ден и нощ, най-добрите ми стрелци. Ако се отдалечи и на стъпка от пътя, ще го направят на таралеж.
— Добре. — Джайм държеше Тили да стигне до Скалата на Кастърли жив и невредим, но по-добре мъртъв, отколкото избягал. — Не е зле да държиш по няколко стрелци и около дъщерята на лорд Уестърлинг.
Сир Форли се стъписа.
— Момичето на Гавен? Тя е…
— Тя е вдовицата на Младия вълк. И два пъти по-опасна от Едмур, ако ни я измъкнат.
— Както кажете, милорд. Ще я пазим.
Наложи се да мине покрай Уестърлинг, когато подкара в тръс покрай колоната назад към Речен пад. Лорд Гавен му кимна навъсено, но лейди Сибел погледна през него с очи като ледени късове. Джейни изобщо не го видя: яздеше с наведени очи, свита под наметалото си. Финото й облекло под тежките му гънки беше разкъсано. „Сама си е разкъсала дрехите в знак на траур — помисли Джайм. — Това едва ли е зарадвало майка й.“ Зачуди се дали Церсей ще разкъса роклята си, ако някой ден чуе, че е мъртъв.
Не тръгна направо към замъка, а прекоси отново Повален камък, за да повика Едвин Фрей и да обсъди размяната на пленниците на дядо му. Фрей бяха започнали да се пръскат часове след предаването на Речен пад — знаменосците и волниците на лорд Уолдър вдигаха шатрите си и тръгваха по домовете си. Останалите Фрей също си тръгваха, но Едвин и незаконният му чичо още бяха тук.
Бяха се навели над една карта и спореха разгорещено, но спряха, щом Джайм влезе.
— Лорд-командире — каза с хладна учтивост Реки, а Едвин изломоти:
— Кръвта на баща ми е на ръцете ви, сир.
Джайм се стъписа.
— Как така?
— Вие го отпратихте към дома, нали? „Все някой трябваше да го направи“.
— Нещо лошо ли е сполетяло сир Риман?
— Обесен е. С всичките си хора — каза Уолдър Реки. — Разбойниците са ги хванали на две левги източно от Тържището.
— Дондарион?
— Той или Торос, или онази — лейди Каменно сърце.
Джайм се намръщи. Риман Фрей беше глупак, страхливец и пияница и на никого нямаше да липсва особено, най-малкото на родствениците си. Доколкото сухите очи на Едвин говореха нещо, дори синовете му нямаше да скърбят дълго. „Все пак… тези разбойници стават дръзки, след като са посмели да обесят наследника на лорд Уолдър на по-малко от ден езда от Близнаците“.
— Колко души водеше със себе си сир Риман?
— Трима рицари и дузина ратници — каза Реки. — Все едно са знаели, че се връща към Близнаците с малък ескорт.
Устата на Едвин се изкриви.
— Обзалагам се, че брат ми е замесен в това. Той допусна разбойниците да избягат, след като убиха Мерет и Петир. След като баща ни е мъртъв, между Черния Уолдър и Близнаците оставам само аз.
— Нямаш доказателство за това — каза Уолдър Реки.
— Не ми трябва доказателство. Познавам брат си.
— Брат ти е в Морски страж — настоя Реки. — Как може да е знаел, че сир Риман се връща в Близнаците?
— Някой му е казал — отвърна с горчивина Едвин. — Имал е шпиони в лагера, можеш да си сигурен.
„А ти имаш свои в Морски страж“. Джайм знаеше, че враждата между Едвин и Уолдър Черния е дълбока, но пет пари не даваше кой от тях ще наследи прадядо им като лорд на Брода.
— Ако ме извините, че прекъсвам скръбта ви — каза той сухо, — имаме да обсъждаме други въпроси. Щом се върнете в Близнаците, моля, уведомете лорд Уолдър, че крал Томен иска от него всички пленници, които сте взели на Червената сватба.