— Покоите на архимайстер Уолгрейв са в западната кула, под белия гарванарник — каза Алерас. — Белите гарвани и черните се карат като дорнци и Пограничници, тъй че ги държат отделно.
— Архимайстер Уолгрейв ще разбере ли какво му разказвам? — зачуди се Сам. — Ти каза, че умът му блуждаел.
— Има си хубави дни и лоши — отвърна Алерас, — но ти няма да се видиш с Уолгрейв. — Отвори вратата към северната кула и започна да се изкачва. Сам се затътри след него. Отгоре се носеше пърхане и грак, и сърдит крясък на гарвани, недоволни, че ги тревожат.
Най-горе на стълбището, пред врата от дъб, седеше блед русокос младеж, някъде на годините на Сам, зяпаше втренчено в пламъка на свещ с дясното си око. Лявото му беше скрито под кичур светлоруса коса.
— Какво гледаш? — попита го Алерас. — Съдбата си? Смъртта си?
Русият младок извърна око от свещта и примига.
— Голи жени. Тоя пък кой е?
— Самуел. Нов новак, дошъл е да види Мага.
— Цитаделата не е каквото беше — оплака се русият. — В днешно време взимат какви ли не. Тъмни псета и дорнци, прасчовци, сакати, кретени, сега и облечен в черно кит. А аз тука си мислех, че левиатаните били сиви. — Пелерината му бе скъпа, на зелени и златни ивици. Беше много красив, макар очите му да бяха лукави, а устата — зла.
Сам го позна.
— Лео Тирел. — Щом каза името, се почувства като седемгодишно момченце, готово да намокри гащите. — Аз съм Сам, от Рогов хълм. Синът на лорд Рандил Тарли.
— Сериозно? — Лео го изгледа отново. — Май си ти. Баща ти каза, че си мъртъв. Или просто така му се е искало? — Ухили му се. — Още ли си страхливец?
— Не — излъга Сам. Джон го беше превърнал в заповед. — Ходих отвъд Вала и се бих. Наричат ме Сам Убиеца. — Не разбра защо го каза. Думите сами се изплъзнаха от устата му.
Лео се изсмя, но преди да успее да каже нещо, вратата зад него се отвори.
— Влизай тука, Убиец — изръмжа мъжът на прага. — И ти, Сфинкс. Веднага.
— Сам — каза Алерас. — Това е архимайстер Марвин.
Марвин носеше верига с много знаци на бичия си врат. Като оставим това, приличаше повече на пристанищен побойник, отколкото на майстер. Главата му беше много голяма за тялото му, а издадените напред рамене и четвъртитата челюст му придаваха вид на човек, който се кани да откъсне нечия глава. Макар и нисък и тромав, беше с широки гърди и рамене, със закръглено бирено шкембе, изпънало връзките на кожения елек, който носеше вместо халат. От ушите и ноздрите му стърчаха настръхнали бели косми. Челото му беше ниско, носът му беше чупен неведнъж, горчивец беше оцапал зъбите му с ръждивочервено. И имаше най-огромните ръце, които Сам беше виждал.
Когато Сам се поколеба, едната от тези ръце го сграбчи под рамото и рязко го дръпна през вратата.
Стаята беше голяма и кръгла. Книги и свитъци бяха разхвърляни навсякъде, пръснати по масите и струпани на пода на купища от по четири стъпки. Избелели гоблени и дрипави карти покриваха каменните стени. В огнището под медно котле пращеше огън. Каквото и да имаше в котлето, миришеше на изгоряло. Ако не се брояха пламъците, единствената светлина идваше от висока черна свещ в средата на стаята.
Свещта грееше неприятно ярко. Нещо странно имаше в нея. Пламъкът не примигваше, не трепна дори когато архимайстер Марвин затръшна вратата толкова силно, че листовете на близката маса се разхвърчаха. Светлината също така правеше нещо странно и с цветовете. Бялото беше бяло като току-що навалял сняг, жълтото блестеше като злато, червеното биеше на пламък, но сенките бяха толкова тъмни, че приличаха на дупки в света. Сам неволно зяпна. Самата свещ бе три стъпки висока и тънка като меч, назъбена и усукана, и лъщеше черна.
— Това да не е?…
— … обсидиан — отвърна другият мъж в стаята, блед, дебел, с меко като тесто лице младеж със закръглени рамене, меки длани, близко разположени очи и петна от храна по робата.
— Наречи го драконово стъкло. — Архимайстерът погледна към свещта. — Гори, но не изгаря.
— Какво подхранва пламъка? — попита Сам.
— Какво храни драконовия пламък? — Марвин се настани на едно от трикраките столчета. — Цялата валирианска магия е вкоренена в кръв и огън. Магьосниците на Фрийхолд са можели да виждат през планини, морета и пустини с такава стъклена свещ. Можели са да влизат в сънищата на човек и да му пращат видения, и да си говорят през половината свят, седнали пред свещите си. Мислиш ли, че това може да е полезно, Убиец?