Джон седеше в стаята си зад стойките с копията и щитовете и четеше някакъв пергамент. Гарванът на лорд-командир Мормон беше кацнал на рамото му, надничаше, все едно и той чете, но щом зърна Сам, разпери криле, запляска и заграчи:
— Зъррно, зъррно!
Сам намести книгите, пъхна ръка в торбата до вратата и гребна шепа едри зърна. Гарванът кацна на китката му и взе едно от дланта му: клъвна толкова силно, че Сам изохка и дръпна ръката си. Гарванът литна, а жълтите и червени зърна се пръснаха из цялата стая.
— Затвори вратата, Сам. — На бузата на Джон още личаха белези: един орел се беше опитал да изкълве окото му. — Разкъса ли ти кожата този нещастник?
Сам остави книгите на пода и смъкна ръкавицата си.
— Да. — Призля му — Тече ми кръв!
— Всички проливаме кръвта си за Стражата. Носи по-дебели ръкавици. — Джон избута с крак един стол към него. — Седни и виж това. — Подаде му пергамента.
— Какво е това? — попита Сам. Гарванът почна да кълве зърната от рогозките.
— Хартиен щит.
Сам засмука кръвта на дланта си и зачете. Позна от пръв поглед ръката на майстер Емон. Почеркът му беше ситен и изряден, но старецът не беше могъл да види къде мастилото е капнало и тук-там бе оставил грозни петна. — Писмо до крал Томен?
— В Зимен хребет Томен се би с моя брат Бран с дървени мечове. Носеше толкова подплънки, че приличаше на пълнена гъска. Бран го събори на земята. — Джон отиде до прозореца. — Но ето, че Бран е мъртъв, а пухкавото Томенче седи на Железния трон с корона, кацнала на златните му къдрици.
„Бран не е мъртъв — дощя му се да отвърне. — Той е отвъд Вала със Студени ръце“. Думите заседнаха в гърлото му. „Заклех се да не казвам“.
— Не си подписал писмото.
— Стария мечок помоли сто пъти Железния трон за помощ. Изпратиха му Джанос Слинт. Никакво писмо няма да накара Ланистърите да ни заобичат повече. Не и след като чуят, че помагаме на Станис.
— Само за да пазим Вала, не и в бунта му. — Сам отново прочете набързо писмото. — Точно това се казва тук.
— Разликата може и да убегне на лорд Тивин. — Джон взе писмото. — Защо да ни помага сега? Никога не го е правил.
— Ами, едва ли ще иска да заговорят, че Станис е дошъл да защити кралството, докато крал Томен си играе с играчките си. Това би навлякло присмех на дома Ланистър.
— Смърт и разруха искам да навлека на дома Ланистър, не присмех. — Джон вдигна писмото и зачете: — „Нощният страж не се меси във войните на Седемте кралства. Ние сме дали клетва пред владенията, а владенията сега са изправени пред смъртна опасност. Станис Баратеон ни помага срещу враговете ни отвъд Вала, макар да не сме негови хора…“
— Ами, наистина не сме, нали? — отвърна Сам и се завъртя смутено в стола.
— Дадох на Станис храна, подслон и Нощната крепост, и съгласие да засели от свободния народ в Дара. Това е всичко.
— Лорд Тивин ще каже, че е твърде много.
— Станис казва, че не е достатъчно. Колкото повече даваш на един крал, толкова повече иска. Вървим по мост от лед, с пропаст от двете страни. Достатъчно трудно е да задоволиш един крал. Да задоволиш двама едва ли е възможно.
— Да, но… ако Ланистърите се наложат и лорд Тивин реши, че сме изменили на краля, като сме помогнали на Станис, това може да означава край на Нощния страж. Той има зад себе си Тирел, с цялата сила на Планински рай. И разби лорд Станис на Черна вода. — Сам можеше да припадне, като види кръв, но знаеше как се печелят войни. Баща му се беше погрижил за това.
— Черна вода беше една битка. Роб спечели всичките си битки, но въпреки това загуби главата си. Ако Станис успее да вдигне Севера…
„Опитва се сам да се убеди, но не може“, осъзна Сам. Гарваните се бяха разлетели от Черен замък, като буря от черни криле, да призоват владетелите на Севера да застанат на страната на Станис Баратеон и да присъединят силите си към неговата. Лично беше пускал повечето. Досега се беше върнала само една птица, пратената до Кархолд. Отвсякъде другаде мълчанието беше оглушително. Дори Станис да успееше някак да спечели на своя страна северняците, Сам не виждаше как може да се надява, че ще се противопостави на обединените сили на Скалата на Кастърли, Планински рай и Близнаците. И все пак без Севера каузата му със сигурност беше обречена. „Обречена също като на Нощния страж, ако лорд Тивин ни зачеркне като предатели“.