— Изкуплението се постига най-добре с молитва — каза му Церсей. — Мълчалива молитва. — Остави го да си мисли над това и се стегна да изтърпи тълпата Тирели.
Марджери я прегърна като сестра, което кралицата намери за нагло, но не беше нито мястото, нито времето да я укорява. Лейди Алери и братовчедките се задоволиха с целуване на пръстите й. Лейди Грейсфорд, наедряла с дете в утробата, поиска благоволението на кралицата да го нарече Тивин, ако е момче, или Лана, ако е момиче. „И ти ли? — едва не простена тя. — Кралството ще се удави в Тивиновци“. Даде съгласието си възможно най-галантно и с престорена радост.
Тази, която наистина я зарадва, беше лейди Мериуедър.
— Ваше величество — заговори тя със знойния си мирски акцент, — писах на приятелите си отвъд Тясното море, помолих ги да задържат Дяволчето веднага щом покаже грозното си лице в Свободните градове.
— Имате ли много приятели отвъд морето?
— В Мир много. В Лис също, и в Тирош. Влиятелни хора.
Церсей беше склонна да го повярва. Жената от Мир беше повече от красива — дългокрака и с едри гърди, с гладка маслинена кожа, сочни устни, огромни тъмни очи и гъста черна коса, винаги разчорлена, все едно лейди Мериуедър току-що е станала от леглото. „Тя дори мирише на грях, като някакъв екзотичен лотос“.
— Двамата с лорд Мериуедър желаем само да служим на ваше величество и на малкия крал — измърка чувствено лейди Мериуедър.
„Амбициозна е. А лорд съпругът й е горд, но беден“.
— Трябва да поговорим пак, милейди. Таена, нали? Изключително мила сте. Знам, че ще станем големи приятелки.
След това й връхлетя владетелят на Планински рай. Мейс Тирел беше само с десетина години по-голям от Церсей, но тя винаги беше мислила, че е по-скоро на годините на баща й. Не беше толкова висок като лорд Тивин, но иначе беше по-едър, с издути гръди и още по-издуто шкембе. Косата му беше с лешников цвят, но брадата му бе прошарена с бяло и сиво. Лицето му винаги бе зачервено.
— Лорд Тивин беше велик мъж, необикновен мъж — тежко заяви той, след като я целуна по двете бузи. — Боя се, че никога повече няма да видим човек като него.
„Гледаш копието му, глупак — помисли Церсей. — Тук пред теб стои неговата дъщеря“. Но имаше нужда от Тирел и от силата на Планински рай, за да опази Томен на трона, затова отвърна само:
— Ще ни липсва много.
Тирел сложи ръка на рамото й.
— Никой жив мъж не е годен да облече бронята на лорд Тивин, то е ясно. Но все пак владенията продължават да съществуват и трябва да се управляват. Ако мога нещо да направя, за да послужа в този тежък час, достатъчно е ваше величество само да поиска.
„Ако искаш да бъдеш Ръката на краля, милорд, имай куража да заявиш открито“. Кралицата се усмихна. „Нека да го изтълкува както намери за добре“.
— Милорд ще е необходим в Предела, несъмнено.
— Моят син Уилас е способен младеж — отвърна той: отказваше да приеме ясния й намек. — Кракът му може и да е изкривен, но ум не му липсва. А Гарлан скоро ще вземе Бистра вода. С тях двамата Предела ще е в добри ръце, ако се окаже, че съм необходим другаде. Управлението на страната трябва да е на първо място, често казваше лорд Тивин. И се радвам, че мога да донеса на ваше величество добра вест в това отношение. Моят чичо Гарт се е съгласил да служи като главен ковчежник, както пожела лорд баща ви. Сега пътува към Староград, за да вземе кораб. Синовете му ще го придружат. Лорд Тивин спомена нещо за намиране на места и за двамата. В Градската стража може би. Усмивката на кралицата замръзна толкова здраво, че тя се уплаши зъбите й да не се пропукат. „Гарт Грамадния и двете му копелета в златните плащове… Тирелите да не си мислят, че ще им поднеса държавата на златен поднос?“ Дъхът й секна от нахалството на Мейс.
— Гарт ми служеше добре като лорд-сенешал, както служеше и на баща ми преди мен — продължаваше Тирел. — Кутрето имаше нюх за златото, признавам го, но Гарт…
— Милорд — прекъсна го Церсей, — боя се, че има някакво недоразумение. Помолих лорд Джилс Росби да служи като новия ни главен ковчежник и той ми оказа честта да приеме.
Мейс я зяпна.
— Росби? Онзи… кашлящият? Но… въпросът вече е уреден, ваше величество. Гарт е на път за Староград.
— Пратете гарван до лорд Хайтауър и го помолете да се погрижи чичо ви да не взима кораб. Ще ни е крайно неприятно, ако Гарт рискува да пътува по море през есента за нищо. — Усмихна се учтиво.