— Създаден бях за бойното поле, не за залата на съвета. А вече може да не съм годен и за това.
Церсей изтри сълзите си с дрипавия ръкав.
— Добре. Щом искаш бойни полета, ще ти дам бойни полета. — Дръпна сърдито качулката над главата си. — Глупава бях, че дойдох. Глупава бях дори че те обикнах. — Стъпките й шумно отекнаха в тишината. По мраморния под останаха само мокри петна.
Утрото дойде почти ненадейно. Щом стъклото по купола взе да просветлява, безброй дъги заблещукаха по стените, пода и колоните и окъпаха тялото на лорд Тивин в разноцветно сияние. Ръката на краля гниеше видимо. Лицето му бе придобило зеленикава патина, а очите се бяха превърнали в черни вдлъбнатини. Страните му се бяха напукали, а през люспите на великолепната златно-пурпурна броня се процеждаше мръсна бяла слуз и се сбираше на локва под тялото му.
Септоните го забелязаха първи, щом се върнаха след утринните си приношения. Запяха песнопенията си, заредиха молитвите си и сбърчиха носове. На един от Преблагочестивите толкова му призля, че се наложи да го изнесат. Скоро след това се изсипа рояк новаци, разлюляха кандила и въздухът се насити с благовоние, а саркофагът потъна в гъст облак дим. Дъгите се стопиха в парфюмираната мъгла, но вонята се задържа — сладникава миризма на гниеща плът. На Джайм му се гадеше.
После отвориха вратите. Тирелите бяха сред първите влезли, както подобаваше на ранга им. Марджери бе донесла огромен букет златни рози. Постави ги с показна почтителност в подножието на постамента на лорд Тивин, но задържа една и я поднесе към носа си, щом зае мястото си на каменната скамейка. „Момичето е не само красиво, но и умно. На Томен можеше да му се падне много по-лоша кралица. Случвало се е на други“. Дамите от антуража на Марджери последваха примера й.
Церсей изчака всички да заемат местата си, преди да влезе с Томен. Сир Озмунд Черно котле крачеше до тях с бялата си лъскава ризница и бял вълнен плащ.
„… лъжлива курва, ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, доколкото знам…“
Джайм беше виждал Черно котле гол в банята, виждал беше черните косми на гърдите му и още по-грубия храсталак между краката му. Представяше си яките му гърди, притиснати в гърдите на сестра му, космите, дращещи меката й кожа. „Не би могла да направи това. Дяволчето лъже“. Предено злато и черна тел, сплетени и потни. Сякаш виждаше тесните бузи на Черно котле, стягащи си при всеки негов тласък. Сякаш чуваше в ума си стоновете й. „Не. Това е лъжа“.
Със зачервени очи и пребледняла, Церсей се качи по стъпалата, коленичи до баща им и придърпа Томен до себе си. Момчето се присви от страх пред гледката, но майка му го стисна за китката, преди да е побягнало. „Моли се“, прошепна му и Томен се опита. Но беше само на осем, а лорд Тивин беше въплътеният ужас. Отчаяно поемане на дъх и Томен извърна глава и захлипа. „Престани!“, изсъска Церсей. Томен завъртя глава, преви се и заповръща. Короната му падна и се затъркаля по мраморния под. Майка му се отдръпна отвратена, а кралят вече тичаше към вратите толкова бързо, колкото можеха да го носят осемгодишните му крака.
— Сир Озмунд, сменете ме — каза рязко Джайм, щом Черно котле се обърна да подгони короната. Връчи му златния меч и закрачи бързо след краля. Догони го и го хвана в Коридора на Светилницете, пред очите на двайсетина стъписани септи.
— Без да искам — проплака Томен. — Утре ще се справя по-добре. Мама казва, че кралят трябва да е пример за всички, но от миризмата ми прилоша.
„Няма да стане така. Твърде много наострени уши и любопитни очи“.
— Да излезем навън, ваше величество.
Джайм изведе момчето навън. Въздухът бе толкова свеж и чист, колкото можеше да е в Кралски чертог. Кралеубиеца отведе краля настрана, далече от чужди уши, и го сложи да седне на мраморните стъпала.
— Не се уплаших — настоя момчето. — Прилоша ми от миризмата. На тебе не ти ли прилоша? Как можа да я изтърпиш, чичо, сир?
„Мирисал съм собствената си гниеща ръка, когато Варго Хоут ме накара да я нося на врата си“.
— Човек може да изтърпи почти всичко, ако потрябва — каза Джайм на сина си. „Мирисал съм печена човешка плът, когато крал Ерис опече онзи в бронята му“. — Светът е пълен с ужаси, Томен. Можеш да се бориш с тях или да им се надсмееш, или да ги гледаш, без да ги виждаш… като се отдръпнеш вътре в себе си.
Томен помисли.
— Аз… също съм се отдръпвал в себе си — призна. — Когато Джофи…