— Виж, за това не мога да се закълна. Признавам, не му обърнах много внимание. В Девичето отидох, след като зарових братята, мислех, че може да намеря кораб за Кралски чертог. Първо го зърнах при кейовете. Потаен ми се стори, и като че ли гледаше да избягва стражите на лорд Тарли. По-късно го срещнах отново, в „Миризливата гъска“.
— „Миризливата гъска“ ли?
— Противно място — призна дребосъкът. — Хората на лорд Тарли патрулират на пристанището на Девиче езеро, но „Гъската“ винаги е пълна с моряци, а се знае, че моряците взимат хора контрабанда на корабите, стига цената да е добра. Та този шут търсеше превоз за трима през Тясното море. Често го виждах там да говори с гребци от галерите. Понякога изпиваше по някоя смешна песен.
— Търсил е превоз за трима? Не за двама?
— За трима, милейди. За това мога да се закълна, в Седмината. „Трима — помисли тя. — Санса, сир Донтос… но кой може да е бил третият? Дяволчето?“
— Шутът намери ли си кораб?
— Виж, това не мога да кажа — отвърна джуджето. — Но една нощ войници на лорд Тарли дойдоха в „Гъската“ да го търсят, а после чух един тип да се хвали, че бил изхитрил шут и можел да го докаже със злато. Беше пиян и черпеше всички.
— Изхитрил е шут? Какво е имал предвид?
— Не мога да ви кажа. Но се казваше Дик Чевръстия, това го помня. — Джуджето разпери ръце. — Боя се, че само това мога да ви прелложа, освен молитвата на един малък човек.
Вярна на думата си, Бриен му поръча яхния с раци и хляб, и чаша вино отгоре. Докато братът се хранеше, превъртя в главата си всичко, което й беше казал. „Възможно ли е Дяволчето да е тръгнал с тях?“ Ако зад бягството на Санса стоеше Тирион Ланистър, а не Донтос Холард, ставаше разбираема необходимостта да побягнат през Тясното море.
Дребосъкът довърши яхнията си и изяде и това, което беше останало в нейната паница.
— Повече трябва да ядете — каза й. — Едра жена като вас трябва да пази силата си. До Девиче езеро не е далече, но пътят напоследък е опасен.
„Знам“. Беше същият път, на който бе загинал сир Клеос Фрей, а двамата със сир Джайм ги бяха пленили Кървавите глумци. „Джайм се опита да ме убие — помисли тя, — макар да беше измършавял и слаб, а китките му бяха в пранги“. И пак едва й се размина, но това беше преди Золо да му отсече ръката. Золо, Рордж и Шагуел щяха да я изнасилят поне сто пъти, ако сир Джайм не им беше казал, че струва колкото теглото си в сапфири.
— Милейди? Изглеждате тъжна. За сестра си ли мислите? — Джуджето я пипна по ръката. — Старицата ще ви освети пътя до нея, не бойте се. Девата ще я опази жива и здрава.
— Моля се да сте прав.
— Прав съм. — Наведе глава в поклон. — Но вече трябва да тръгвам. Дълъг път ме чака до Кралски чертог.
— Имате ли кон? Муле?
— Две. — Дребният мъж се засмя. — Ей ги тука, на краката ми. Водят ме все там, където искам да ида. — Кимна отново и тръгна към вратата, поклащаше се на всяка стъпка.
Тя остана сама над чашата разредено вино. Не пиеше често, но понякога виното помагаше на стомаха й. „А аз къде искам да ида? В Девиче езеро, да търся някой си Дик Чевръстия в «Миризливата гъска»?“
Последния път, когато беше видяла Девиче езеро, градът беше в разруха. Господарят му се беше затворил в замъка си, хората му бяха измрели, избягали или се криеха. Помнеше изгорелите къщи и пустите улици, съборените и разнебитени порти. Подивели псета дебнеха зад конете им, а в захранваното от извор езеро, дало името на града, плуваха като бели лилии подути трупове. „Джайм запя «Шест девици в езерото» и се засмя, като го помолих да млъкне“. И Рандил Тарли също беше в Девиче езеро, още една причина да го отбегне. Може би щеше да е по-добре да вземе кораб до Града на гларуса или Бял пристан. „Но мога да направя и двете. Да ида в «Миризливата гъска» и да поговоря с този Дик Чевръстия, а после да намеря някой кораб в Девиче езеро да ме откара по на север“.
Гостилницата беше започнала да се опразва. Бриен разчупи къшей хляб и се заслуша в приказките по другите маси. Повечето се въртяха около смъртта на лорд Тивин Ланистър.
— Убил го е собственият му син, разправят — говореше един от местните хора, обущар, ако се можеше да се съди по външността му. — Онова гнусно дребно джудже.
— А кралят е още момче — рече най-старата от четирите септи. — Кой ще ни управлява сега, докато порасте?
— Братът на лорд Тивин — отвърна един страж. — Или онзи лорд Тирел, да речем. Или Кралеубиеца.