Петир Белиш се съвзе и отвърна:
— Както желаете, милорд.
Обърна се, разпореди се на стражите и скоро доведоха певеца. С него дойде тъмничарят Морд, чудовището с малките черни очи и кривото, нашарено с белези лице. Едното му ухо и част от брадичката бяха отпрани в някаква битка, но му бяха останали сто и трийсет кила бяла отпусната плът. Дрехите му бяха лошо скроени и опърпани и воняха отвратително.
За разлика от него, Марилион изглеждаше почти елегантно. Някой го беше окъпал и облякъл в небесносини бричове и широка бяла туника с бухнали ръкави, стегната със сребрист пояс — беше му го подарила лейди Лиза. Бели копринени ръкавици покриваха ръцете му, бяла копринена превръзка спестяваше на техни благородия гледката на извадените му очи.
Морд застана зад него с бич в ръка, сръга го в ребрата и певецът коленичи.
— Моля ви за прошка, благородни господа.
Лорд Нестор се намръщи.
— Признаваш престъплението си?
— Ако имах очи, щях да плача. — Гласът на певеца, толкова силен и звучен нощем, сега бе тих и дрезгав. — Толкова я обичах, не можех да понеса да я виждам в прегръдките на друг, да знам, че е в леглото му. Заклевам ви се, не исках да причиня на милата ми дама нищо лошо. Залостих вратата, за да не може никой да ни безпокои, докато й споделя страстта си, но лейди Лиза бе толкова хладна… и когато ми каза, че носи детето на лорд Петир, ме обзе лудост и…
Санса зяпна ръцете му. Мади Дебелата твърдеше, че Морд му бил отрязал три пръста — две кутрета и един безимен. Кутретата му наистина изглеждаха някак по-сковани от другите пръсти, но с тези ръкавици беше трудно да се разбере със сигурност. „Може да са само приказки. Откъде Мади може да знае?“
— Лорд Петир беше така добър да ми остави лютнята — каза слепият певец. — Лютнята… и езика ми… за да мога да пея. Лейди Лиза толкова обичаше песните ми…
— Изведете това същество оттук, че ще го убия лично — изръмжа лорд Нестор. — Само като го гледам, ми призлява.
— Да, милорд. — Морд сграбчи грубо Марилион за яката. — Да не си отворил уста повече. — Когато заговори, Санса с изумление видя, че зъбите му са от злато. Къде с влачене, къде с бутане, тъмничарят изведе певеца през вратите.
— Този човек трябва да умре — заяви сир Марвин Белмур. — Трябвало е да излети след лейди Лиза през Лунната врата.
— Без езика си — добави сир Албар Ройс. — Без този лъжлив, насмешлив и нагъл език.
— Твърд е добър бях с него, знам — с извинителен тон каза Петир Белиш. — Честно казано, изпитвам съжаление към него. Убил е от любов.
— От любов или омраза, трябва да умре — изръмжа Белмур.
— Скоро ще е — каза навъсено сир Нестор. — Никой не се задържа дълго в небесните килии. Синьото ще го призове.
— Може. Но дали Марилион ще се отзове, това не знам — отвърна Петир Белиш. Даде знак и стражите му разтвориха двукрилата врата в другия край на залата. — Ваши благородия, разбирам, че сигурно сте уморени след изкачването. За всички вас са приготвени стаи за пренощуване и ви очаква храна и вино в Долната зала. Озуел, придружи ги, моля те, и се погрижи да получат всичко, от което се нуждаят. — Обърна се към Нестор Ройс. — Милорд, бихте ли ме придружили за по чаша вино? Алайн, миличко, ела с нас да ни налееш…
В камината тлееше огън, а на масата ги очакваше гарафа с вино — арборско златно. Санса напълни чашата на лорд Нестор, докато Петир разравяше цепениците с дългия железен ръжен.
Лорд Нестор се разположи до огъня.
— Това няма да е краят — заговори той на Петир, все едно че Санса не съществуваше. — Братовчед ми възнамерява да разпита певеца лично.
— Бронзовия Йон не ми вярва. — Петир избута една цепеница.
— Смята да дойде тук със сила. С него ще е Симънд Темпълтън, не се съмнявам. И, боя се, лейди Уейнууд също.
— И лорд Белмур, лорд Хънтър Младия и Хортън Редфорт. Ще доведат също Силния Сам Камъка, Толетите, Шетите, Колдуотър, някои от Корбрей.
— Добре сте осведомен. Кои Корбрей? Едва ли лорд Лайънъл?
— Не. Брат му. По някаква причина сир Лин не ме харесва.
— Лин Корбрей е опасен човек — предпазливо вметна лорд Нестор. — Какво смятате да правите?
— Какво мога да направя, освен да ги посрещна, ако дойдат? — Петир отново разрови жарта и остави ръжена настрана.
— Братовчед ми възнамерява да ви отстрани като лорд-протектор.
— Ако е така, не мога да го спра. Поддържам гарнизон от двайсет души. Лорд Ройс и приятелите му могат да вдигнат двайсет хиляди. — Петир отиде до дървения сандък под прозореца. — Бронзовия Йон ще направи каквото реши. — Коленичи, отвори сандъка, извади навит на руло пергамент и го подаде на лорд Нестор. — Милорд. Това е знак за обичта, която милейди хранеше към вас.