— Ами иди и докосни някоя… или две, десет. Аз съм докосвала повече мъже, отколкото мога да преброя. Кои с устни, кои с брадва.
Беше отдала девичата си чест на шестнайсет — на един красив русокос моряк на търговска галера, дошла от Лис. Знаеше само шест думи на Общата реч, но една от тях беше „ебане“ — същата, която се надяваше да чуе. След това благоразумно потърси горска вещица, която й показа как да си прави отвара от лунен чай, за да опази корема си плосък.
Ботли примига, сякаш не разбра съвсем думите й.
— Ти… мислех, че ще чакаш. Защо… — Потърка устата си с длан. — Аша, насилиха ли те?
— Толкова ме насили, че му скъсах туниката. Не искаш да се ожениш за мен, повярвай ми. Ти си сладко момче и винаги си бил такъв, но аз не съм сладко момиче. Оженим ли се, много скоро ще ме намразиш.
— Никога. Аша!
Беше й омръзнал. Болна майка, убит баща и цяла напаст чичовци бяха предостатъчно за всяка жена; не й трябваше и болно от любов пале отгоре на всичко.
— Намери си бардак, Трие. Там ще ти изцерят болката.
— Никога не бих могъл да… — Тристифер поклати глава. — Двамата сме един за друг, Аша. Винаги съм знаел, че ще си моя жена и майка на моите синове. — Сграбчи я за лакътя.
Камата й се опря в гърлото му.
— Пусни ме или няма да доживееш да си направиш син. Веднага!
— И щом я пусна, отдръпна камата.
— Искаш жена? Добре. Ще ти вкарам една в леглото тази нощ. Представяй си, че съм аз, ако ти достави удоволствие, но да не си и помислил пак да ме пипаш. Аз съм твоята кралица, не съм жена ти. Запомни това.
Прибра камата в канията и го остави. Сам, с една тлъста капка кръв — стичаше се бавно по шията му, черна на бледата лунна светлина.
Церсей
— Ох, моля се дано Седемте да не дадат да завали дъжд точно на кралската сватба — каза Джослин Суифт, докато стягаше връзките на роклята на кралицата.
— Никой не иска дъжд. — Колкото до самата Церсей, не дъжд искаше, а лапавица и градушка, виещи ветрове и гръмотевици, които да сринат Червената цитадела. Буря, яростна като собствения й гняв. На Джослин каза: — Стегни! По-здраво, глупачко!
Поводът за гнева й беше сватбата, макар че тъпоумното момиченце на Суифт беше много по-безопасен обект. Властта на Томен над Железния трон не беше достатъчно сигурна, за да рискува да оскърби Планински рай. Не и докато Станис Баратеон държеше Драконов камък и Бурен край, докато Речен пад продължаваше да се опълчва, докато железните кръстосваха моретата като вълци. Тъй че Джослин неизбежно трябваше да изяде онова, което Церсей бе готова с радост да поднесе на Марджери Тирел и на отвратителната й сбръчкана баба.
За закуска заповяда да й донесат две сварени яйца, хляб и мед. Но когато счупи първото яйце и намери вътре плувнало в кръв полу-измътено пиле, стомахът й кипна.
— Махни го това и ми донеси греяно вино с подправки — каза на Сенел. Студът във въздуха я смразяваше до костите, а я чакаше дълъг отвратителен ден.
Джайм с нищо не оправи настроените й, когато се появи целият в бяло, все още необръснат, за дай каже как смята да опази сина й да не го отровят.
— Ще пратя в кухните хора, които да следят приготвянето на всяко блюдо — заяви той. — Златните плащове на сир Адам ще съпровождат слугите, поднасящи храната на масата, за да сме сигурни, че няма да има подмяна по пътя. Сир Борос ще опитва всяко блюдо, преди Томен да сложи и залък в устата си. А ако всичко това се провали, майстер Балабар ще стои в дъното на залата с всички очистителни и противоотрови на двайсетте най-обичайни отрови. Томен ще е в безопасност, уверявам те.
— Безопасност. — Думата загорча на езика й. Джайм не разбираше. Никой не разбираше. Само Мелара беше в шатрата, за да чуе заплашителния грак на старата вещица, а Мелара отдавна беше мъртва. — Тирион няма да убие два пъти по един и същи начин. Твърде умен е за това. Може точно сега да е под този под, да слуша всяка наша дума и да крои как да пререже гърлото на Томен.
— Дори да е така — отвърна Джайм. — Каквото и да крои, все пак е дребен и сакат. Томен ще е обкръжен от най-добрите рицари във Вестерос. Кралската гвардия ще го защити.
Окото на Церсей пробяга към ръкава на бялата копринена туника на брат й, закопчан с игла над чукана на отсечената ръка.
— Помня колко добре опазиха Джофри тези твои великолепни рицари. Искам да останеш с Томен цялата нощ. Ясно ли е?