— Ще сложа страж пред вратата. Тя го стисна за ръката.
— Не страж. Ти. И вътре в спалнята.
— В случай, че Тирион изпълзи от камината? Няма.
— Така казваш ти. Да не би да си открил всички тайни тунели в тези стени? Няма да позволя нито за миг Томен да остане сам с Марджери.
— Няма да са сами. Братовчедките й ще са с тях.
— Ти също. Заповядвам ти, в името на краля. — Церсей изобщо не беше искала Томен и съпругата му да делят ложе, но Тирелите бяха настояли.
— Мъжът и жената трябва да спят заедно — беше казала Кралицата на тръните, — та дори само да спят. Вярвам, че леглото на Негово величество е достатъчно голямо за двама.
Лейди Алери тутакси подкрепи свекърва си:
— Нека дечицата се топлят през нощта. Това ще ги сближи. Марджери често се гушка под завивките с братовчедките си. Пеят си, играят си и си шепнат тайнички.
— Колко мило — отвърна Церсей. — Ами да продължат. В Девичи свод.
— Сигурна съм, че Нейно величество знае най-добре — обърна се лейди Олена към лейди Алери. — Все пак тя е майката на момчето, в това поне всички сме сигурни. И, разбира се, можем да се разберем за брачната нощ, нали? Един мъж не бива да спи отделен от жена си в сватбената нощ. Това носи лош късмет за брака.
„Ще ви науча някой ден какво значи лош късмет“, закле се кралицата. Но се почувства длъжна да отговори:
— Марджери може да сподели спалнята на Томен само тази нощ. Не повече.
— Ваше величество е толкова щедра — отвърна Кралицата на тръните и всички се заусмихваха мило…
Пръстите на Церсей се вкопчиха в ръката на Джайм толкова силно, че му оставиха синини.
— Очи ми трябват в тази стая.
— За да видят какво? Не може да има опасност от консумиране. Томен е твърде малък.
— И Осифер Плум беше твърде умрял, но това не го спря да направи дете, нали?
Брат й се обърка.
— Кой беше пък Осифер Плум? Бащата на лорд Филип ли, или… кой?
„Невежа е почти колкото Робърт. Имаше ум само в дясната ръка, колкото да върти меча“.
— Забрави го Плум. Просто запомни какво ти казах. Закълни ми се, че ще останеш до Томен до изгрев слънце.
— Както заповядаш. — Явно смяташе, че страховете й са безпочвени. — Още ли се каниш да изгориш Кулата на Ръката?
— След пиршеството. — Беше единствената част от днешните празненства, на която Церсей смяташе, че ще може да се наслади. — Баща ни бе убит в тази кула. Не мога да я гледам. Ако боговете са добри, огънят може и да изкара няколко плъха от камънаците.
— Тирион имаш предвид.
— Него и лорд Варис. И онзи тъмничар.
— Ако някой от тях се криеше в кулата, щяхме да го намерим. Цяла армия вкарах с кирки и чукове. Разбихме стени и подове и намерихме сума ти проходи.
— И може да има още толкова. — Някои тайни проходи се бяха оказали толкова тесни, че на Джайм му трябваха пажове и конярчета, за да пропълзят през тях и да ги проучат. Открили бяха един проход до черните килии и каменен кладенец, който сякаш нямаше дъно. Намерили бяха тайник, пълен с черепи и пожълтели кокали, и четири торби с потъмнели сребърни монети от времето на първия крал Визерис. Намерили бяха и хиляди плъхове, но не и Тирион или Варис, и накрая Джайм беше настоял да прекратят претърсването. Едно момче се беше заклещило в тесен проход и трябваше да го издърпат за краката. Друго беше пропаднало в шахта и си бе счупило краката. А двама стражи бяха изчезнали, докато проучваха страничен тунел. Някои от другите, тръгнали с тях, се кълняха, че чували смътно виковете им, но когато хората на Джайм събориха стената, намериха от другата страна само пръст и срутена зидария. — Дяволчето е малък и хитър. Все още може да се крие в стените. Ако е там, пушеците ще го изкарат.
— Дори Тирион да се крие в замъка, няма да е в Кулата на Ръката. Направихме я на решето.
— Да можехме да направим същото с целия отвратителен замък — отвърна Церсей. — След войната смятам да вдигна нов дворец отвъд реката. — Мечтала си беше за това по-предната нощ: великолепен бял замък, заобиколен от гори и градини, на много левги от вонята и шума на Кралски чертог. — Този град е помийна яма. За половин петак бих преместила двора във Владетелски пристан и бих управлявала от Скалата на Кастърли.
— Това ще е още по-голяма глупост от палежа на Кулата на Ръката. Докато Томен седи на Железния трон, страната вижда в него истинския крал. Скриеш ли го под Скалата, става само един от претендентите за трона, с нищо по-различен от Станис.