Ставаше все по-плътен, докато слънчевата светлина обливаше камъните, и премина от писък на котка към ръмжене на куче. …ее… ее… ее…
Сиянието се срина. …опс.
— Добра утрин, Ваше величество. Вярвам, че спахте добре?
Тепик махна с ръка към Диос, но не отрони нищо. Бръснарят извършваше церемонията по Отиването Отвъд Избръснат.
Бръснарят трепереше. Доскоро беше еднорък безработен каменоделец. После ужасният върховен жрец го призова и му нареди да стане царски бръснар, но това означаваше, че се налага да докосва царя. Това обаче беше допустимо, защото жреците уредиха въпроса и нямаше да му отсичат и други части. Общо взето, ситуацията се оказа по-добра, отколкото бе очаквал, а си беше и голяма чест да си едноръчно отговорен за брадата на царя.
— Не сте ли бил обезпокояван по някакъв начин? — упорстваше върховният жрец. Очите му сканираха стаята на растер от чувството за подозрение. Учудващо си беше, че по стените не просълзиха струйки разтопена скала.
— Ннне-е-е…
— Ако бихте могли само да не мърдате, о, Никога Неумиращ — умоляващо отрони бръснарят с глас на човек, убеден, че ще се сдобие с обиколка с екскурзовод из храносмилателния тракт на крокодил, ако вземе да нащърби някое царско ухо.
— Не сте ли чували никакви странни шумове, Ваше величество? — питаше Диос.
Рязко направи крачка назад, за да надникне зад позлатения параван с пауни, разположен в другия край на помещението.
— Никакви.
— Ваше величество има малко залинял вид тази сутрин — отбеляза Диос.
Той седна на пейката с гравирани дребни леопарди, дресирани за лов на елени. Да седиш в присъствието на царя, с изключение на церемониалните случаи, не беше измежду позволените деяния. Този път обаче означаваше, че Диос успя да хвърли бърз поглед под ниското легло на Тепик.
Жрецът беше озадачен. Въпреки болките и недоспиването си Тепик беше в необяснимо приповдигнато настроение. Избърса брадичката си.
— Заради леглото е — каза. — Мисля, че съм го споменавал. Дюшеци. В тях има пера. Ако понятието ти е непознато, попитай пиратите от Кхали. Половината от тях вероятно вече си спят на пухени дюшеци.
— Негово величество обича да се шегува — отбеляза Диос.
Тепик знаеше, че не бива да прекалява, но все пак го направи.
— Диос, да не би нещо да не е наред?
— Някакъв мерзавец е проникнал с взлом в двореца тази нощ. Девойката Птраци липсва.
— Това е много обезпокоително.
Лицето на Диос сякаш беше от камък:
— Да, Ваше величество.
— Значи свещените крокодили ще гладуват.
Не и задълго, помисли си Тепик. Иди до края на което и да е пристанче надолу по реката, застани така, че сянката ти да падне върху реката, и като с магия калната вода ще се превърне в кално-жълти тела. Те приличат на накиснати големи трупи, но основната разлика е в това, че трупите не се разтварят в единия край, за да ти отхапят краката. Свещените крокодили на Джел изпълняваха ролята на служба по чистотата, речен патрул и от време на време — морга.
Не може просто да се нарекат големи — ако течението понесе странично някой от мъжкарите, ще прегради реката и ще я превърне във вир.
Бръснарят се изнесе на пръсти. Неколцина лични прислужници се донесоха на пръсти.
— Предусетих естествената реакция на Ваше величество — продължаваше Диос както водата дълбае на капки във варовични пещери.
— Много добре — отбеляза Тепик, като прегледа дрехите за деня. — Каква точно беше тя?
— Щателен обиск на палата — зала по зала.
— Абсолютно. Давай, Диос.
Лицето ми е напълно открито, каза си. Нито едно мускулче не ми е потрепвало безпричинно. Зная, че не е потрепвало. Той може да чете по мен като по възпоменателен стълб. Аз обаче мога да го бия по вторачване.
— Благодаря, Ваше величество.
— Предполагам, че вече са на километри оттук. Които и да са. Тя беше само една лична прислужничка, нали?
— Немислимо е някой да не се подчини на волята Ви! Няма човек в царството, който да посмее да го стори! Ще платят с душите си! Ще бъдат заловени, Ваше величество! Заловени и унищожени!
Слугите се снишиха зад гърба на Тепик. Това не беше просто изблик на гняв. Това беше ярост. Истинска, старовремска, висококачествена ярост от сой. Назряла си беше като цяла шапка луни във фаза на пълнолуние.
— Добре ли си, Диос?
Жрецът се извърна с лице към реката. Великата Пирамида беше почти завършена. Гледката като че го поуспокои или поне успя да закрепи състоянието му на някакво ново психично плато.
— Да, Ваше величество — отвърна. — Благодаря Ви. — Дишаше дълбоко. — Утре, Ваше величество, ще имате удоволствието да гледате как ще монтират върха на пирамидата. Значимо събитие. Естествено ще бъде нужно известно време, за да се завършат вътрешните камери.