— Добре. Добре. А тази сутрин, мисля, би трябвало да посетя баща си.
— Убеден съм, че царят ще се радва да Ви види, Ваше величество. Вашата воля е да Ви придружа.
Неоспорим като Третия Закон на Гнусотията е фактът, че не може да има понятие „добър Велик Везир“. Очевидно склонността към зловещ кикот и заговори е част от длъжностната характеристика.
Съществува тенденция в същата категория да попадат и върховните жреци. Длъжни са да преглътнат загатнатото предположение, че в мига, в който се сдобият със странната шапчица, започват да издават необясними заповеди — например да бъдат приковавани принцеси към скалите и предоставяни на странстващи морски чудовища, а в морето да бъдат хвърляни невръстни бебенца.
Това е скандална клевета. През цялата история на Диска повечето върховни жреци си бяха сериозни, набожни и съзнателни мъже, които са направили всичко възможно да изтълкуват желанията на боговете, като понякога са изкормвали или одирали на живо стотици хора само и само да се уверят, че съвсем точно схващат волята божия.
Саркофагът на цар Тепикамон XXVII беше изложен за поклонение. Бе изработен от форифи, смарагджин, скелса и делфинет, отвътре облицован с розов нефрит, парфюмиран и наситен с много редки смоли и благовония…
Имаше много внушителен вид, но царят заключи, че не си заслужава да се мре заради това. Примири се и тръгна да се шляе из двора.
Нов актьор се бе появил в драмата на неговата смърт.
Гринджър, ваятелят на моделите.
Винаги се бе чудил на тези модели. Дори и смирените селяни очакваха да бъдат погребани в компанията на подбрани изваяни домашни животни, които някак ставаха истински в Отвъдния свят. Много народ трябваше да се задоволи с по една изпосталяла кравичка в този свят, за да се сдобие с богато и охранено стадо за Отвъдния. Велможите и царете получаваха пълен комплект, в това число модели на каруци, къщи, кораби, изобщо на всичко, което е прекомерно голямо и не може да бъде иначе побрано в гробницата. Веднъж преминали на Отвъдната страна, всички тези неща някак си възвръщаха автентичните размери.
Царят се намръщи. Приживе бе сигурен в достоверността на този факт. Нито за миг не се бе усъмнил…
Езикът на Гринджър се показа от ъгълчето на устата му, докато се опитваше с огромно внимание да закрепи с пинсета миниатюрно гребълце на речната трирема в мащаб 1/80. Всяка равна плоскост в неговото кътче от работилницата бе осеяно с животински фигурки и предметчета. Някои от по-впечатляващите му творения висяха на жици под тавана.
От подслушаните разговори царят вече бе научил, че Гринджър е на двадесет и шест години, не е в състояние да открие средство, с което да спре неумолимия напредък на акнето си, и живее със своята майка, където вечер се занимава с направата на фигурките си. Някъде дълбоко във ватената обвивка на ума си той се надяваше един ден да срещне някоя добра девойка, която ще е в състояние да проумее колко изключително важно е да можеш достоверно да изработиш всеки отделен детайл на церемониалната волска каруца с шест колела. Девойка, която ще му държи гърнето с лепило и винаги ще е готова да постави доброволно палец, за да затисне онова място, което трябва плътно да прилепне и ще натиска здраво, докато лепилото изсъхне.
Дочу звук от тромпети, настана и някакво всеобщо оживление зад гърба му. Не обърна внимание. Напоследък сякаш се вдигаше прекалено много врява. Опитът му сочеше, че повод винаги е някоя дреболия. Хората просто не умеят да степенуват правилно нещата по важност. Бе чакал в продължение на два месеца за един-два килограма смола, факт, който очевидно не бе притеснил никого. Намести монокъла си по-удобно и нагласи едно миниатюрно кормчийско гребло на мястото му.
До него бе застанал някой, комуто очевидно се отдаваше шанс да свърши нещо полезно.
— Би ли сложил пръста си тук — помоли ваятелят, без да вдига глава. — Само за минутка, докато засъхне лепилото.
Температурата наоколо сякаш внезапно спадна. Погледът му попадна на усмихната златна маска, зад чието рамо лицето на Диос променяше цвета си от, по експертната оценка на Гринджър, Nо. 13 (Бледна Плът) до Nо. 37 (Пурпурен Залез, Гланциран).
— Ох…
— Много е хубаво — каза Тепик. — Какво е това?
Гринджър замига насреща му. После замига към кораба.
— Двадесет и шест метрова речна трирема, модел Кхали с рибовидна заострена палуба нос-таран — автоматично изстреля той.
Остана с впечатление, че се очаква нещо повече от него. Огледа се наоколо за подходяща идея.