— Направена е от над петстотин частички — добави. — Всяка дъсчица от палубата е изсечена поотделно, ето, вижте.
— Интригуващо — рече му Тепик. — Е; няма да те задържам. Продължавай хубавата работа.
— Платното мохе да се разгъва — продължаваше Гринджър. — Гледайте, ако дръпнете това въженце…
Маската беше отминала. На нейното място бе застанал Диос. Хвърли му едно яростно погледче, за да му покаже, че темата ще бъде разгледана по-късно и забърза след царя. Същото стори и призракът на Тепикамон XXVII.
Тепик изви поглед иззад маската. Ето го пасажът, който водеше към залата със саркофазите. Видя саркофага, в който бе Птраци — дървеното клинче си беше на мястото под капака.
— Нашият баща обаче е ей тук, Ваше величество — уточни Диос.
Умееше да се движи безшумно като призрак.
— А, да.
Тепик се поколеба, но доближи големия сандък, поставен на дървени подпорки. Известно време го гледа втренчено. Позлатеното лице на капака приличаше на всички останали маски.
— Приликата е много голяма, Ваше величество — подсказа му Диос.
— Дда-аа — отрони Тепик. — Предполагам, че си прав. Определено има по-доволен вид. Поне така си мисля.
— Здравей, момчето ми — обади се царят. Знаеше си, че никой няма да го чуе, но въпреки това му беше по-приятно, когато им говореше. По-добре е, отколкото да си говори сам — нали ще разполага с предостатъчно време за това.
— Мисля, че сме показали най-хубавото у него, о, повелителю на небесата — заяви ваятелят на глави.
— Приличам на восъчна кукла със запек.
Тепик наклони глава на една страна.
— Да — гласът му прозвуча несигурно. — Да. Ъ-ъ. Браво.
Отново се пообърна, за да надникне към коридора.
Диос кимна на стражите, застанали от двете страни на коридора.
— Ако ме извините, Ваше величество — заяви изискано.
— Хммм?
— Стражите ще продължават да търсят.
— Правилно. Ох
Диос се хвърли върху саркофага на Птраци, а стражите го следваха по петите. Сграбчи капака, отмести го назад и викна:
— Съзрете! И какво откриваме тук?
Копърко и Ембри се присъединиха към него и проточиха вратове, за да надникнат вътре.
— Дървени стърготини — оповести Копърко. Ембри ги подуши:
— Обаче миришат на хубаво.
Диос забарабани с пръсти по капака. По-рано Тепик никога не го бе виждал да изпада в безизходица. Очевидно беше как човекът започна с почукване да проверява дали саркофагът случайно няма двойни стени.
Затвори капака много внимателно, като втренчено гледаше Тепик, който за първи път се зарадва, че маската не разкрива израза му.
— Няма я там — успокояваше го старият цар. — Природна нужда я принуди да излезе, когато мьжете отидоха да закусват.
Трябва да се е измъкнала, каза си Тепик. Но къде ли е сега?
Диос опипа с поглед залата, а после, след като бавничко се бе полюшвал напред-назад подобно на стрелката на компас, очите му се спряха на втория саркофаг за мумията на царя. Големичък беше. Просторен. Излъчваше някаква фаталност.
Прекоси стаята с няколко големи крачки и повдигна капака му.
— Няма защо да чукаш — тросна се царят. — Не че ще ходя някьде.
Тепик рискува да надзърне. Мумията на царя си лежеше доста самотно вътре.
— Диос, сигурен ли си, че не ти е лошо? — попита го.
— Да, Ваше величество. Не можем да сме прекалено внимателни, Ваше величество. Очевидно тук ги няма, Ваше величество.
— Като те гледам, май добре ще ти се отрази малко чист въздух — отбеляза Тепик, като вътрешно се укори за онова, което прави, но въпреки това продължи в същия дух.
Изпадналият в безизходица Диос представляваше вдъхновяваща, но и леко смущаваща духа гледка, защото човек инстинктивно изпадаше в паника, че светът губи устойчивостта си.
— Да, Ваше величество. Благодаря, Ваше величество.
— Седни, а някой ще ти донесе чаша вода. А после ще идем да огледаме пирамидата.
Диос седна.
Чу се ужасно тихичко пращене на дърво.
— Седна на кораба — отбеляза царят. — Пьрвата му комична постъпка, на коята ставам свидетел.
Пирамидата придаваше ново значение на думата „масивен“. Тя просто правеше чупка в пространството около себе си. На Тепик му се струваше, че самото й тегло деформира предметите, като разпъва царството така, както оловно топче се търкаля върху гумена поставка.
Ясно беше, че хрумването му е смехотворно. Въпреки големината си, сравнена с планина например, пирамидата изглеждаше незначителна.
Но си беше твърде големичка в сравнение с всичко останало. Във всеки случай планините трябва по първоначален замисъл да са големи, самата текстура на вселената е привикнала с идеята. А пирамидата е творение и е прекалено по-голяма, отколкото следва да са направените неща.