— Нека си поглъща. Ние, Птакласпови, нямаме навика да затапваме пирамидите, като че завършваме прост зид на ограда. Не им слагаме върховете, като че са оная работа в нощта. Хората очакват да има церемония.
— Но…
— Не чувам нищо. Наслушах се на ултрамодерните ви приказки. Утре. Бронзовата плоча е готова, готови са и велурените завеси — всичко е готово.
Един ІІа сви рамене.
— Няма смисъл да спорим с него. Три часа понапред съм. Помня тази среща. Не успяхме да променим решението му.
— Аз съм два часа по-напред — добави друг клониран син. — Помня, че и това си го казвал вече.
Отвъд шатрата пирамидата пращеше от натрупаното време.
В мощта на пирамидите няма никаква мистика. Пирамидите са водоеми в потока на времето. Когато са правилно оформени и ориентирани, с запечатани в тях подходящи паракосмически съотношения, времевият потенциал на голямата маса каменни блокове може да бъде пренасочен, за да се ускори времето или да се обърне назад на много малка площ, досущ както един хидравличен таран може да изпомпва вода срещу течението.
Първоначалните строители, които естествено били от древността и следователно — мъдреци, много добре са знаели всичко това и същността на една правилно построена пирамида е била да се постигне абсолютно нулево време в централната камера, така че умиращият цар, сгушен на това място, в действителност да живее вечно или поне никога да не умре докрай. Времето, което би трябвало да тече в камерата, се е съхранявало в затвореното пространство на пирамидата и на всеки двадесет и четири часа е излитало от нея под формата на сияние.
Няколко епохи по-късно хората забравили за всичко това и си помислили, че е възможно да се постигне същият резултат с помощта на: а) ритуал; б) мариноване на хората и б) съхранение на сочните им вътрешности в буркани.
Този подход рядко се радва на успех. И така изкуството за настройване на пирамидите било завинаги изгубено, а цялото това познание се превърнало в шепа недоразбрани правила и смътни спомени. Древните строители били прекалено мъдри и построили много големи пирамиди, които са в състояние да предизвикат необикновени явления, в сравнение с които простите колебания във времето биха изглеждали съвсем незначителни.
Между другото, противно на създалото се обществено мнение, пирамидите не могат да подострят остриетата на бръсначите. Просто ги връщат назад във времето, в което не са били тъпи. Навярно се дължи на квантите.
Тепик лежеше на горния геологичен слой на леглото си и съсредоточено се вслушваше.
Пред вратата му имаше двама стражници, други двама бяха на балкона, а — в случая се възхити на напредничавата мисъл на Диос — имаше един и на покрива. Чуваше ги как се опитват да не издават никакъв шум.
Дори не бе успял да протестира. Ако облечен в черно поганец се промъква в палата, личността на царя трябва да бъде защитавана. Неоспорим факт.
Изхлузи се от твърдата постилка и се плъзна като сянка към Баст Коткоглавия Бог, поставен в ъгъла, развъртя му главата и измъкна костюма си на убиец. Бързо се облече, като ругаеше липсата на огледала, после прекоси залата и се спотаи зад една колона.
Засега единственият му проблем беше как да не прихне в смях. Да си войник в Джелибейби не беше много рискова професия. Никога не се долавяше и най-малък намек за вътрешен бунт и тъй като и двете съседски държави можеха мигновено да размажат царството със силата на оръжието, нямаше никакъв смисъл да се подбират предани и войнствени бойци. Всъщност последното нещо, от което се нуждаеше съсловието на жреците, бяха сърцати войни. Безработните сърцати войни много скоро започваха да скучаят и да се отдават на опасни мисли, като например колко по-добре самите те биха могли да управляват страната.
Вместо това службата привличаше едри здравеняци, цвета на мъжествеността, които можеха с часове да стърчат като стълбове, без да ги налегне досада, мъже с телосложение на биволи и със съответните умствени процеси. Желателно беше да притежават и отличен контрол на пикочния си мехур.
Излезе на балкона.
Тепик се бе научил как да не се промъква крадешком. Ядено в продължение на милиони години от същества, които умеят да се промъкват крадешком, човечеството се бе научило с голяма лекота да забелязва кога някой прави това. Не стигаше и само да не вдигаш шум, защото дребните отсечки прокрадваща се тишина винаги будят подозрение. Номерът е да се плъзгаш в нощта с тиха увереност като въздуха.
Един страж стоеше точно пред стаята. Тепик се отнесе покрай него и внимателно се изкатери по стената, украсена със сложен барелеф, посветен на триумфа на бивши владетели. Тепик намираше опора в родовите си корени.