Тази година бяха приели повече от седемдесет. При Убийците нямаше особено тежък приемен изпит — лесно се влизаше в школата, лесно се и излизаше (номерът беше да излезеш във вертикално положение). В двора между сградите на Гилдията се бяха стълпили момчета, които си приличаха по две неща — всички имаха огромни сандъци, върху които седяха, и дрехи, специално подбрани, за да могат да израстнат с тях. Някои оптимисти си бяха донесли и оръжия, които бяха конфискувани и изпратени по домовете им през следващите няколко седмици.
Тепик внимателно ги наблюдаваше. Има си очевидни предимства да си единственото дете на родители, така прекомерно заети със собствените си дела, че да не ги е особено грижа за него или дори с дни наред да забравят за неговото съществувание.
Майка му, поне доколкото можеше да си я спомни, беше приятна жена, вторачена в себе си подобно на жироскоп. Обичаше котки. Не просто благоговееше пред тях — всеки в царството го правеше — а наистина ги харесваше. Тепик знаеше, че по традиция речните царства одобряват котките, но подозираше, че въпросните животни обикновено са грациозни, величествени същества, а котките на майка му бяха дребни, фучащи маниакални създания с плоски глави и жълти очи.
Баща му прекарваше много време в грижи по царството и от време на време оповестяваше, че е морска чайка, въпреки че това може би се дължеше на забрава от всеобщ характер. Понякога Тепик развиваше теории относно собственото си зачатие, тъй като родителите му рядко се разбираха кой за какво говори, камо ли да съумеят да изпаднат в едно и също състояние на ума.
Но очевидно това се бе случило и го бяха оставили да се самоотглежда на принципа на пробите и грешките, умерено възпрепятстван и понякога насърчаван от поредица възпитатели. Наетите от баща му бяха най-добрите, особено в онези дни, когато си хвъркаше колкото се може по-нависоко, а една прекрасна зима Тепик получи за възпитател позастарял бракониер на ибиси, който всъщност попадна в царските градини по следите на заблудила се стрела.
Това беше време на диви гонитби с войниците, на бродене на лунна светлина по мъртвите улици на некропола, а най-хубавият период — свикването с пръта за каране на плоскодънни лодки — едно страховито сложно изобретение, което при значителен риск за операторите му беше в състояние да превърне блато с невинни водни птици в огромно количество носещ се по повърхността на водата пастет.
Не му се размина и библиотеката, нито заключените рафтове — бракониерът владееше и някои други умения за упражняване на доходна дейност в сурови условия — които му осигуриха много часове кроткоучение. Особено се привърза към „Замъкът със спуснатите кепенци“, преведена от калиански от Един Господин, придружена с Ръчно Оцветени Илюстрации, предназначена за Познавача, предлагана в Строго Ограничен Тираж. Беше смущаващо, но поучително. И когато един доста приповдигнат млад възпитател, нает от жреците, се опита да го запознае с някои атлетически техники, тачени от класическите Псевдополитани, Тепик известно време обмисля предложението, след което просна младока с помощта на стойка за шапки.
Тепик не бе обучаван. Образованието се бе наместило върху него подобно на пърхут.
Започна да вали в света извън главата му. Още едно ново преживяване. Бе чувал разбира се как водата пада от небето на малки частички. Само че не очакваше това да става в толкова големи количества. В Джейлибейби никога не валеше.
Учителите се движеха измежду момчетата като влажни и леко позахабени косове, но той разглеждаше групичка ученици от по-горните класове, които се мотаеха около входа с колоните. И те бяха облечени в черно — различни цветове на черното.
За първи път се запознаваше с третичните цветове, цветовете на далечната страна на чернотата, цветовете, които получавате, ако разцепите чернотата с помощта на осмоъгълна призма. Освен това почти невъзможно е да бъдат описани в не-магическа среда, но ако някой се опита, вероятно би започнал описанието си със съвет към слушателите да изпушат нещо незаконно и после да се вгледат в крилцето на скорец.
Големите ученици оглеждаха новопристигналите с критично око.
Тепик се втренчи в тях. Освен цветовете, дрехите им бяха скроени дори отвъд последната мода, която понастоящем проявяваше тенденция към широки шапки, рамене с подплънки, тясна талия и островърхи обувки и придаваше на последователите си вид на много добре облечени пирони. „Ще стана като тях“ — каза си той. „Макар че може би ще бъда по-добре облечен“ — добави след малко.