Тепик знаеше, че бяха нахлули с галоп в Ефеб. Трябваше да се намират в плодородната осеяна с пирамиди долина на Джел, която се простираше между двете държави. Цял час я бе търсил.
Необяснимо. Неестествено. Изключително смущаващо.
Тепик заслони с длан очите си от слънцето и за хиляден път огледа тихата нажежената до бяло околност. Помести глава и видя Джелибейби. Гледката премига пред очите му за миг. Отмести поглед и отново я зърна — кратък проблясък на мистични цветове, който изчезна, щом се съсредоточи върху него.
Няколко минути по-късно Птраци надникна изпод сянката и го видя да застава на колене и ръце. Когато започна да обръща камъните, тя реши, че е време да го върне на сянка.
Тепик отърси ръката й от рамото си и посочи нетърпеливо.
— Намерих го!
Той извади нож от ботуша си и започна да ръчка с него камъните.
— Къде?
— Тук!
Птраци постави окичената си с пръстени ръка върху челото му.
— O, да. Ясно. Да. Отлично. Сега мисля, че ще е по-добре да се приберем малко на сянка.
— Не, говоря сериозно. Ето тук. Виж.
Птраци клекна и се вгледа в камъка да му угоди.
— Има пукнатина — каза тя неуверено.
— Хайде, разгледай я! Трябва да завъртиш глава и някак да погледнеш с крайчеца на окото си.
Камата на Тепик се заби в пукнатината, която не беше по-голяма от тьнка линия на самата скала.
— Определено е доста дълга — каза Птраци, зяпнала изгарящата повърхност.
— Цялото разстояние от Втория водопад до Делтата — отвърна Тепик — Ще ти е по-лесно, ако закриеш едното си око с ръка. Моля те, опитай. Моля те!
Поставила длан върху едното си око, Птраци се подчини и присвила другото, се вгледа в скалата.
— Няма смисъл — отсъди тя след време — Не мога нищо да… видяаааа…
Жената остана неподвижна за миг, после се просна странично върху скалата. Тепик спря опитите си да вкара ножа си в пукнатината и изпълзя до нея.
— Бях точно на ръба — простена тя.
— И ти го видя, нали? — попита той с надежда. Птраци кимна, изключително внимателно се изправи на крака и отстъпи назад.
— Почувства ли се, сякаш някой е обърнал очите ти наопаки?
— Да — отвърна тя студено — Може ли да ми върнеш гривните?
— Какво?
— Гривните ми. Сложи ги в джоба си. Искам си ги, ако обичаш.
Тепик сви рамене и бръкна в кесията си. Гривните бяха предимно от мед, покрити тук там с пропукан емайл. На места занаятчията се бе опитал, без особен успех, да направи нещо интересно с помощта на парчета нагъната тел и буци оцветено стъкло. Птраци ги взе и постави на ръцете си.
— Имат ли някакво окултно влияние? — попита той.
— Какво значи окултно? — отвърна тя уклончиво.
— А… Тогава за какво са ти?
— Казах ти. Не си чувствам напълно облечена без тях.
Тепик сви рамене и отново започна да човърка с ножа си в пукнатината.
— Защо правиш това?
Той спря и се замисли.
— Не знам. Но и ти видя долината, нали?
— Да.
— И?
— Какво?
Тепик отчаяно завъртя очи.
— Не ти ли се стори, че беше поне малко необикновено? Цяла страна просто да изчезне в една или друга степен, а? Да му се не види, това не се случва всеки ден, да ме тръшнат боговете дано!
— Откъде пък да знам? Никога не съм била извън долината преди. Не знам как би трябвало да изглежда погледната отвън. И спри да проклинаш.
Тепик поклати глава.
— Мисля, че все пак ще отида да полегна на сянка. Поне под това, което е останало от нея — каза той, докато месинговата светлина на слънцето продължаваше да изгаря сенките.
Тепик се заклатушка към камъните и се вторачи в Птраци.
— Цялата долина се е самозатворила — успя да промълви след малко. — Всичките хора…
— Видях кухненски огньове.
Птраци се отпусна до него.
— Има нещо общо с пирамидата. Изглеждаше доста странна, преди да тръгнем. Трябва да е някаква форма на магия или геометрия, или едно от онези неща. Как можем да се върнем според теб?
— Не искам да се връщам. Защо да искам? Имам запазен час при крокодилите. Не искам да се върна — не и ако единствените, коигго ме очакват, са крокодилите.
— Ъ-ъ-ъ… Сигурно бих могъл да те опростя или нещо подобно.
— А, да. — Тя се загледа в ноктите си — Спомена, че ти си царят.
— Аз съм! Царството ми е ето… — Тепик се поколеба без реална представа накъде точно да посочи — … тук някъде. Аз съм негов цар.