— А сега… — Кополимер се впусна в историята за Тсортянските Войни. — Значи стана следното — той си я прибра вкъщи, а баща й — това не е старият цар, а царя преди него, онзи с онова де, който се ожени за някакво момиче от Елхариб, онази кривогледата… как й беше името, започваше с П. Или с Л. Както и да е, с една от тези букви. Баща й притежаваше остров в залива там, мисля, че беше Папилос… Не, излъгах, беше Криникс. Все едно, царят, другият цар, събрал войска и те… Еленор, така се казваше. Ясно ви е, че беше кривогледа. Но доста красива била, разправят. Когато казвам, че се ожени, надявам се, че не трябва да обяснявам за какво говоря. Искам да кажа, било леко неофициална история. Ъ-ъ. Както и да е, имало някакъв дървен кон и когато влезли в него… Разказах ли ви за този кон? Бил кон. Твърде убеден съм, че бил кон. Или може би кокошка? Някой ден ще забравя собственото си име. Идеята била на онзи там де, който накуцаше. Да. Онзи, който накуцваше с десния крак, а не му куцаше мисленето. Споменах ли за него? Имало там някаква битка… Не, струва ми се, че онова било друго. Както и да е, дървеното прасе, направо гениална идея, направили го от туй де. Ей сега ще се сетя. Дърво. Но това станало покъсно. Битката! За малко да забравя битката. Всички блъскали по щитовете и крещели. На оня, как му беше името, бронята му блестяла като блеснала броня. Битка и половина била. Между туй, не оня, който куцаше, другия, де, как се казваше, червенокосият бил. Нали се сещате, де. Високият, който фъфлел. Стоп, сега се сетих, бил от един друг остров. Не тоя. Оня, който накуцваше. Не искал да тръгва, казвал, че е побъркан. Разбира се, той си бил побъркан, определено. Искам да кажа, дървената крава! Както онзи там казал, царят, не, не царят, другият, той видял козела и казал: „Бой се от ефебците, особено когато са достатъчно побъркани да оставят дървен добитък пред портите. Тия май си мислят, че сме вчерашни. Запалете го.“ И, разбира се, другият там неочаквано се появил и ги промушил всичките, направо голям майтап. Казах ли, че била кривогледа? Разправят, че била хубава, но ги има всякакви. Да. В общи линии, това е. Сега, разбира се, оня там, мисля, че се казваше Меликан, който куцал, той искал да се прибере у дома, ами и ти би искал — стояли там години, не бил млад както едно време. Затова измислил историята с дървеното, кажи го там. Да. Излъгах, Лавело бил оня с коляното. Голяма битка, че и велика даже, от мен да знаете.
Разказвачът потъна в самодоволно мълчание.
— Много велика битка — промълви той с лека усмивка и се унесе в заслужен сън.
Тепик усети, че собственото му чене виси и бързо затвори уста. Няколко от гостите на масата бършеха очите си.
— Вълшебство — промълви Ксено. — Истинско вълшебство. Всяка дума е като пискюл в кувертюрата на Времето.
— Ех, как помни всичко, до най-малката подробност — прошепна Ибид.
Тепик огледа присъстващите и побутна Ксено.
— Кои са всичките тези хора?
— Ами, вече познаваш Ибид. И Кополимер. Ей оня е Йезоп, най-великият разказвач на басни в света. А тоя е Антифон — най-великият автор на комедии в света.
— Къде е Птагонал? — попита Тепик.
Ксено посочи към отдалечения край на масата, където един начумерен и солидно пийнал мъж се опитваше да определи ъгъла между две кифлички.
— После ще те запозная с него.
Тепик се вгледа в голите темета и дългите бели бради, които изглежда бяха официален символ. Ако разполагаш с голо теме и дълга бяла брада, значи каквото и да имаш между тях, то трябва да прелива от мъдрост. Единственото изключение беше Антифон, който сякаш преливаше от мас.
Това са велики умове, каза си Тепик. Това са хората, които се опитват да разберат как е сглобен светът, без да се осланят на магии или религии, а просто като задълбаят с мозъците си във всяка налична пукнатина и се помъчат да го разчупят. Ибид потропа на масата за тишина.
— Тиранинът е призовал за война с Тсорт. Нека обмислим ролята на войната в идеалната република. Необходимо ни е…
— Извинявай, може ли да ми подадеш целината? — попита Йезоп. — Мерси.
— …както казвах, идеалната република, основаваща се на фундаменталните принципи, които ръков…
— И солта. Точно до лакътя ти.
— …фундаменталните принципи, които ръководят хората. Без съмнение е вярно, че тази война… Може ли да престанеш, ако обичаш?
— Целина — обясни Йезоп, както щастливо си хрупкаше. — Нищо не можеш да направиш, щом ядеш целина.
Ксено подозрително огледа нещото, забодено на върха на вилицата му.
— Ей, това тук е калмар. Не съм поръчвал калмар. Кой го поръча?
— …несъмнено — повтори Ибид, повишавайки глас. — Несъмнено, казвам ви..