Тепик научи нещо ново — привлекателни жени, облечени с няколко лентички марля и няколко метра коприна, можеха да изглеждат много по-привлекателни с дрехи от врата до глезените. Птраци се завъртя, за да изпробва роклята си.
— Пълно е с огромни количества подобни неща. Така ли се обличат жените в Анкх-Морпорк? Сякаш нося цяла къща. Изобщо не те кара да се потиш.
— Виж, относно Чидър — неотложно започна Тепик. — Искам да кажа, той е добър човек и прочее, но…
— Наистина е доста мил — съгласи се Птраци.
— Ъъъ. Да. Наистина — призна Тепик безпомощно. — Стари приятели сме.
— Колко хубаво.
Човек от екипажа се материализира в единия край на коридора и с поклон ги въведе в капитанската каюта. Видът му на прислужник страдаше единствено от пресичащите се белези по главата му и от няколко татуировки, в сравнение с които картините в Двореца със Спуснатите капаци изглеждаха като илюстрации в ръководство „Направи си сам“. Нещата, които ги караше да правят само като стегне бицепсите си, можеха да забавляват цели моряшки кръчми в течение на часове, а човекът дори не подозираше, че най-ужасният момент в живота му ще настъпи след няколко минути.
— Наистина е впечатляващо — каза Чидър, наля малко вино и кимна на татуирания. — Можеш да сервираш супата, Алфонс.
— А бе, Чидър, да не си пират? — попита отчаяно Тепик.
— От това ли си се притеснявал през цялото време? — Чидър лениво се ухили.
Не беше единственото, за което Тепик се безпокоеше, но то се състезаваше за първо място. Той кимна.
— Не, не сме. Просто предпочитаме да… ами да избягваме бумащината, когато е възможно. Нали се сещаш? Не искаме да безпокоим хората с цялата информация за дейността ни.
— Да, обаче всички тези дрехи…
— Аха. Доста често ни нападат пирати. Затова татко построи „Безименния“. Винаги ги изненадва. А и от морална гледна точка всичко е наред. Взимаме им кораба, плячката, а ако имат и затворници, освобождаваме ги и ги караме вкъщи на конкурентни цени.
— Какво правите с пиратите?
Чидър погледна към Алфонс.
— Това зависи от бъдещите перспективи за трудова заетост. Татко винаги казва, че на човек в затруднено положение трябва да се протегне ръка за помощ. При определени условия, разбира се, Как е царуването?
Тепик му разказа. Чидър го слушаше внимателно, като разклащаше виното в чашата си.
— Така значи — отрони накрая. — Чухме, че ще има война. Затова отплаваме тази вечер.
— Не те упреквам.
— Не, отплаваме, за да организираме търговията. С двете страни, разбира се, понеже сме абсолютно безпристрастни. Оръжията, произвеждани на този континент, са наистина потресаващи. Направо са си опасни. Ти също трябва да дойдеш с нас. Много ценен човек си.
— Никога не съм се чувствал по-непотребен от сега — смънка унило Тепик.
Чидър го погледна с удивление.
— Но ти си цар!
— Е да, но…
— На страна, която формално продължава да съществува, но е недостъпна за смъртни хора?
— За съжаление.
— И можеш да прокарваш, например, финансови и данъчни закони, нали?
— Предполагам, но…
— И твърдиш, че не си ценен? Богове, Теп, нашите счетоводители сигурно ще измислят поне петдесет различни начина да… Направо ми си изпотяват ръцете, като си помисля. Като начало, татко сигурно ще поиска да преместим централата ни там.
— Чидър, обясних ти. Наясно си с нещата. Никой не може да влезе.
— Това е без значение.
— Без значение ли?
— Защото ще направим основния си клон в Анкх и ще плащаме данъците си, където се намира онова място. Всичко, от което си нуждаем, е официален адрес някъде… ъ-ъ, Булеварда на Пирамидите или нещо подобно. Послушай съвета ми и нищо не отстъпвай, преди татко да ти даде място в управителния съвет. Освен това си царска особа, това винаги ще впечатли…
Чидър продължаваше да плямпа. Тепик усети как дрехите му се нагорешяват.
Значи така. Изгубваш царството си и след това то става по-ценно, защото се превръща в данъчно убежище, а ти получаваш място в съвета, каквото и да представлява, и по този начин нещата се оправят.
Птраци обезвреди ситуацията, като хвана ръката на Алфонс, докато той сервираше фазана.
— Срещата на Приятелски Настроеното Куче и Двете Малки Бисквитки! — възкликна, вгледала се в сложната татуировка. — Нещо, което рядко можеш да видиш в днешно време. Не е ли изящна? Човек може дори да различи киселото мляко.
Алфонс замръзна, а после се изчерви. Преливането на червени оттенъци по белязаното му лице можеше да се сравни с изгрев над планински склон.