— Какво има на другата ти ръка?
Алфонс, който изглеждаше, сякаш в миналото си е бил стенобоен таран, измънка нещо и много бавно и срамежливо показа ръката си.
— Туй наистина не е подходящо за дами — прошепна.
Птраци като прилежен изследовател отмести твърдите косми на ръката му, а Чидър я зяпаше с отворена уста.
— O, това го знам — каза тя пренебрежително. — От „130 Дни в Псевдополис“ физически е невъзможно.
Тя пусна ръката му и продължи да се храни. След малко погледна към Тепик и Чидър.
— Не ми обръщайте внимание — изчурулика весело. — Моля, продължавайте.
— Алфонс, отиди и облечи някаква свястна риза — Чидър изскърца със зъби.
Алфонс се отдалечи, вторачен в ръката си.
— Та. Какво разправях? — попита Чидър. — Извинявай, загубих нишката. Ъъъ. Искаш ли още малко вино, Теп?
Птраци не просто изкара мисълта от релсите й, тя изтръгна релсите, подпали гарите и стопи мостовете като вторични суровини. И така разговорът се насочи към пирога с месо, пресните праскови, захаросаните морски таралежи и несвързани приказки за добрите стари времена в Гилдията. Само преди три месеца Чидър и Тепик бяха там. Сякаш бяха изминали векове. Три месеца в Старото Царство са си векове.
След известно време Птраци се прозина и отиде в каютата си оставяйки двамата младежи сами с нова бутилка вино. Чидър проследи как си тръгва с благо мълчание.
— Има ли много като нея в твоето място?
— Не знам — призна Тепик. — Възможно е. Обикновено лежат навсякъде и белят грозде или размахват ветрила.
— Тя е невероятна. Ще ги превземе на щурм в Анкх. С фигура като тази и мозък като… — Чидър се поколеба — Тя да не е?… Тоест питам — вие двамата да не сте?…
— Не.
— Много е привлекателна.
— Да.
— Кръстоска между танцьорка в храм и трион.
Взеха чашите си и се качиха на палубата, където се виждаше как малкото светлини от града бледнееха пред изяществото на звездите. Водата беше абсолютно неподвижна, почти мазна.
На Тепик бавно започваше да му се върти главата. Пустинята, слънцето, двата слоя ефебска рецина по стените на стомаха му и бутилка вино се съюзиха, за да претрепят синапсите му.
— Тре’ва да призная — изломоти, облегнал се на парапета. — Доста добре се справяш.
— Не е зле — призна Чидър. — Търговията е доста интересна. Създаваме пазари. Водещи в конкуренцията на агресивния сектор. Трябва да дойдеш с нас, момче. Там е бъдещето, както казва баща ми. Не при магьосниците и царете, а при предприемчивите хора, които могат да си позволят да ги наемат. Нищо лично, нали разбираш.
— Ние сме всичко, което е останало — каза Тепик на чашата си вино. — От цялото царство. Аз, тя и една камила, която мирише на стар килим. Едно древно царство изгубено.
— Добре, че не беше ново — утеши го Чидър. — Поне е вършило работа на хората за известно време.
— Не знаеш какво представлява. Цялото е като огромна пирамида. Но обърната наопаки, разбираш ли? Цялата история, всички прадеди, хората, всичко се наслагва върху мен. Аз съм най-отдолу.
Тепик се прегърби върху намотка корабно въже, когато Чидър му върна бутилката и каза:
— Кара те да се замислиш, нали? Има толкова много изгубени градове и царства наоколо. Като Ии във Великия Неф. Цели страни са просто изчезнали. Там някъде. Може би хората просто са започнали да се бъзикат с геометрията, какво мислиш?
Тепик изхърка.
След няколко мига Чидър се люшна напред, пусна празната бутилка зад борда — тя цопна и след няколко секунди ивичка мехурчета обезпокои гладката повърхност — и се понесе към леглото си.
Тепик сънуваше.
В съня си стоеше на високо място, но беше нестабилен, защото пазеше равновесие върху раменете на баща си и майка си, а под тях видя дядовците и бабите си, а под тях прародителите му се простираха надолу във формата на огромна, добре де, огромна пирамида от хора, чиито основи се губеха в облаците.
Можеше да чуе гълчавата на изкрещени заповеди и инструкции, които достигаха до него.
„Ако не направиш нещо, никога няма да ни е имало!“
— Това е само сън — увери се и излезе от него, после влезе в някакъв дворец, където седеше дребен тъмен човечец с парче плат около бедрата и ядеше смокини.
— Разбира се, че е сън — отвърна той. — Светът е сън на Създателя. Всичко е само сънища, различни сънища. Те би трябвало да ти казват разни неща. Например: не яж омар преди лягане. Подобни неща. Да си сънувал оня със седемте крави?
— Да — потвърди Тепик, вгледал се в пода. Бе изсънувал доста добра архитектура. — Една от тях свиреше на тромбон.
— По мое време пушеше цигара. Добре известен на дедите ти е този сън.