Той се изправи, изпъшка, стиснал главата си с две ръце, затича се, прескочи парапета и се гмурна.
Хем Крона, собственик на камилушня „1001 Камили“, бавно се приближи до Тико, като си тананикаше. Разгледа коленете на животното и експериментално ритна един от краката. Със светкавична бързина, която завари Тико напълно неподготвен, отвори устата на звяра, разгледа огромните жълти зъби и отскочи назад.
Мъжът взе дъска от купчината в ъгъла, топна четка в гьрне черна боя и след кратък размисъл внимателно написа ЕДИН ПРЕДИШЕН СОБСТВЕНИК.
След още малко колебание добави НИСЪК КИЛОМЕТРАЖ.
Тъкмо добавяше ДОБЪР БЕГАЧ, когато Тепик влезе със залитане и се облегна с пъхтене в рамката на вратата. Около краката му се образуваха локви.
— Дошъл съм за камилата си.
Крона въздъхна:
— Вчера вечерта ми каза, че ще се върнеш до час. Ще се наложи да ти искам такса за цял ден, ясно? Освен това обилно го измих и му оправих краката, приложих му пълния пакет услуги. Това възлиза на пет керца. Ясно ли е, емир?
— А…
Тепик се разбърка по джобовете си.
— Слушай, доста бързах, като излизах от вкъщи, нали виждаш. Изглежда, че нямам пари в себе си.
— Лошо няма, емир. — Крона отново се обърна към дъската си. — Как се пише „Едногодишна Гаранция“?
— Непременно ще ви изпратя парите.
Крона го дари със съсухрена усмивка на човек, който бе виждал всичко — магарета с преокосмени тела, слонове с бивни от гипс, камили със залепени изкуствени гърбици — и познава гнилите дълбини на човешката душа, когато се стигне до сделка.
— Измисли нов номер, раджа.
Тепик претърси туниката си.
— Мога да ти дам този ценен нож — предложи той.
Крона го погледна небрежно и подсмръкна.
— Съжалявам, емир. Няма да стане. Няма пари, няма камила.
— Мога да ти го дам с острото напред — каза Тепик отчаяно.
Беше наясно, че само заради заплахата биха го изключили от Гилдията. И че заплахата не я бива много. Не ги включваха в учебната програма на Гилдията.
От друга страна Крона разполагаше с двамина едри мъжаги, седящи на балите сено в края на камилушнята, които вече започваха да проявяват интерес към събитията. Приличаха на по-големи братя на Алфонс.
Всеки платен паркинг за превозни средства от всякакво естество в мултивселената разполагаше с такива. Не са нито коняри, нито механици, нито клиенти, нито работен персонал. Ролята им винаги е неясна. Винаги дъвчат сламки или пушат цигари потайно. Ако наоколо се намираше нещо като вестници, ги четат или поне разглеждат картинките.
Мъжете започнаха да гледат Тепик изкъсо. Един от тях взе няколко тухли и започна да ги подмята.
— Виждам, че си млад момък — промълви Крона любезно. — Животът тепърва ти предстои, емир. Не са ти нужни неприятности.
Направи крачка напред.
Огромната опърпана глава на Тико се обърна към него. В дълбините на мозъка му с бръмчене се надигаха колони малки числа.
— Виж, много съжалявам, но трябва да си взема камилата — избълва Тепик. — Въпрос на живот и смърт!
Крона махна с ръка към двамата странични наблюдатели.
Тико го ритна. Камилата имаше много точни идеи за хората, които пъхаха ръце в устата му. Освен това видя тухлите, а всяка камила знаеше какво се получава, когато човек държи две тухли. Ритникът беше добър — с изпънати пръсти, силен и привидно бавен. Вдигна Крона във въздуха и елегантно го запрати право в димящата авгиева купчина.
Тепик се завтече, отскочи от стената, сграбчи прашната козина на Тико и се приземи тежко на врата му.
— Много съжалявам — обърна се към онова, което се виждаше от Крона, — наистина ще се погрижа парите да ви бъдат изпратени.
В същия момент Тико играеше валс в кръг. Сътрудниците на Крона стояха на прилично разстояние от камилата, докато копитата й с размер на чинии свистяха във въздуха.
Тепик се наведе напред и прошепна в едно от бясно въртящите се уши.
— Прибираме се вкъщи.
Приближиха се до първата случайно избрана пирамида. Царят погледна табелата на вратата.
— „Благословенна да е Царица Фар-ре-птах“ — почтително прочете Копърко — „Владетелка на Небето, Господарка на Джел, Повелителка на…“
— Баба Пууни — прекъсна го царят. — Ще свърши работа. — Погледна към стреснатите им лица. — Така й виках като малък. Нали разбирате, не можех да произнеса Фар-ра-птах. Е, почвайте, де. Не ме гледайте тъпо, а разбийте вратата.
Ембри несигурно вдигна чука.
— Това е пирамида, господарю — обърна се умолително към Копърко. — Не би трябвало да се отварят.
— Какво предлагаш, момче? — попита царят. — Да поставим кухненски нож в цепнатината и да го въртим ли?